Министърът на земеделието и горите Десислава Танева е гушнала 5 млн. рушвети, за да потули 103 скандални горски заменки от типа „кон за кокошка” на стойност 80 милиона лева! Това се твърди в сигнал до Narod.bg, който редакцията ни ще препрати на Министерството на земеделието, за да получим официално мнение по престъплението.
Според източника на Narod.bg далаверата, която, ако се докаже в съда, може да командирова Десислава Танева в затвора в родния Сливен, е станала по време на първия й мандат начело на ведомството – ноември 2014 – януари 2017.
„Твърдя, че в този период Десислава Танева е получила над 5 млн. лева под масата, за да забави документите, които е трябвало да подаде пред съда от името на министерството и пред Европейската комисия за ощетяващите държавата сделки. Целта е измамата да мине по давност”, обясни информаторът на Narod.bg.
По думите му бездействието на Танева е „възнаградено” с поне 5 млн. корупционни лева, които министърката била скрила по офшорни сметки на името на свои роднини.
Новината дойде след публикация на в. „Сега” със заглавие „Танева закъсня фатално да събере 80-те милиона от горските замени”. Според разследването е възможно да се окаже, че давността е изтекла при всички 103 сделки с недопустима държавна помощ
Ето пълния текст, назаем от „Сега”:
Закъснението на България да си поиска обратно неправомерно получената държавна помощ при неравностойните горски заменки в стил кон за кокошка е на път да се окаже фатално, предупреди инициативата „Зелени закони“.
Много е възможно при повечето от сделките, сключвани в периода 2007-2009 година, събирането на парите да се окаже невъзможно заради изтекла абсолютна погасителна давност – 10 години. Така стойността на щетата, за която се подозира, че е силно занижена, ще се окаже и съвсем невъзможна за събиране.
Проблемът за изтеклата абсолютна давност лъсна покрай спечелено на първа инстанция дело в Административния съд – София, заведено от „Литекс Комерс“ на Гриша Ганчев. През 2008 г. фирмата взе от държавата 293 декара горски имоти край Несебър, като й предостави в замяна свои гори с обща площ 2897 декара. При първоначалната оценка частните имоти са оценени по-скъпо от държавния и фирмата не е доплащала. При повторната оценка на имота, извършена след намесата на Европейската комисия през 2014 година за предоставена неправомерно държавна помощ Агенцията по горите установи, че „Литекс комерс“ има да връща на държавата 1 382 354 лв. главница и 811 746 лв. лихви.
На повторна оценка бяха подложени общо 132 имота, като се установи, че държавна помощ е налице при 103 от тях, а хазната е ощетена заради неравностойните замени с над 80 млн. лв.
Опитът на държавата да си събере парите от „Литекс комерс“ е катастрофирал плачевно в Административния съд – София, предупредиха от „Зелени закони“. От решението от края на юли става ясно, че процедурата по издаване на акта за установяване на публично държавно вземане страда от серия пороци.
Единият от тях вероятно ще засегне всички подобни съдебни дела – липсата на официално одобрена методика за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ. Вместо официално приета и оформена като документ методика от земеделското министерство представили по делото лист с копирани едно към едно препоръки на Европейската комисия как да се извърши оценката, с положен печат за вярност от страна на министерството. Съдът не приема този лист за официален документ, става ясно от решението.
Фундаментален пропуск на министерството е и липсата на оценка на първо място дали страната по сделката – „Литекс комерс“, отговаря на легалните дефиниции на бенефициент по силата на европейските правила. Има условия, при които отделни лица се изключват от понятието, и няма никакви доказателства МЗХГ да е направило подобен анализ, става ясно по делото. Възможно е такъв анализ да не е извършен и за другите сделки, при които се претендира несъвместима държавна помощ.
След всичко това се оказва и че абсолютната давност за събиране на сумите, които се претендират, е изтекла. Договорът за замяна с „Литекс комерс“ е вписан 23 май, 2008 г. Абсолютната 10-годишна давност по ДОПК за публично вземане е започнала да тече от януари, 2009 г. и е изтекла на януари, 2019 година, изтъква в решението си съда. Съдът надълго и нашироко е изследвал въпроса с прилагащата се давност и по линия на европейските регламенти и е категоричен, че тя касае действията на ЕК, която е предприела мерки в рамките на неизтекла давност.
В хипотезата на изтекла абсолютна 10-годишна давност при потвърдително решение на втора инстанция може да се окажат абсолютно всички 103 договора за замени, при които е установена недопустима държавна помощ.
Справка за договорите, разпространена през 2013 година от тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов показва, че през 2007 година са сключени 23 сделки, през 2008 г. – 62 сделки., през 2009 – 47 сделки. Давността при тези от 2009 година е започнала да тече от 1 януари, 2010 година и би следвало да е изтекла на 1 януари, 2020 г.
Справка в регистъра на финансовото министерство за подлежащите на връщане държавни помощи става ясно, че има 44 заведени дела срещу актовете за установяване на задълженията по схемата със заменките на земеделския министър. Платилите до момента са 6, а събраната сума възлиза на скромните 29 004 лв. при 80 млн. лв. установени щети. Според неправителствени организации тези щети са силно занижени.
Земеделското министерство има безспорна вина за закъснението, като остава висящ въпросът съзнателно ли е изчаквано сроковете да изтекат, коментират експерти.
Решението на Европейската комисия е от септември, 2014 година, като България бе длъжна да гарантира, че ще го изпълни в 12-месечен срок от узнаването му.
Нищо подобно не се случи. Министерство на земеделието и горите обяви обществена поръчка за избор на оценител едва през октомври, 2016 г., но я прекрати заради липса на оферти, които да покриват изискванията. Следващата поръчка бе възложена от Агенцията по горите на държавната „Агролеспроект“ през ноември, 2017 г. и изпълнена към ноември, 2018 г. Незнайно защо МЗХГ бездейства цяла година и едва в края на 2019 обяви, че нанесените щети възлизат над 80 млн. лв. и държавата започва да ги претендира. В годината на бездействие – 2019, са изтекли давностните срокове на замените и от 2009-а г.