СЕНЗАЦИОННО в Narod.bg: Как натрупаха милионите си „дискретните олигарси” братя Бобокови?

3 1 935

Доскоро за братята Атанас и Пламен Бобокови мнозина в България дори не бяха чували. Макар и да са сред най-богатите в страната, а състоянието им да се оценява общо на над 500 милиона лева, те нямат пикантната слава на Баневи, Азис не пее на частните им партита, не позират за снимка пред скъпите си имоти на Лазурния бряг, не канят Първанов да реже лентата на поредния им завод зад граница. Дори не носят очила, за да изглеждат по-интелигентни, а децата им не са постоянно присъствие в нашумели чалга клубове. Заради всичко това ги наричат „дискретните олигарси” – пълни са с пари и контакти, но не парадират с тях, осъзнавайки, че така биха си навлекли сериозни неприятности.

Е, не всичко и при тях е идеално. Преди години почти цял брой на известно интериорно списание е посветен на един от домовете им, а покрай това се видя, че пред позлатената им камина е просната кожата на бяла мечка. Разчу се също, че Пламен Бобоков преди десетилетие кара единственото „Инфинити” в България…
Като цяло обаче Бобокови са друга класа, солидно образовани, далеч от фолклорния образ на домораслите милионери. Макар и физиономиите им на пиарските снимки да са досущ като на комсомолски секретари от преди промените, те са по-скоро европейски олигарси – живеят в София, но имат и къща, разбира се, паметник на културата, в Русе. Не се движат като провинциалисти с последен модел ферарита, ламборгини и мазерати и с армия от телохранители, изключение е да се видят на светско събитие. Бобокови като че ли досега

бяха образец на „коректна скромност”,

с малки изключения. Пламен е ловец и сам разказва, че е стрелял по цял свят, а заедно с Атанас са и страстни колекционери на скъпи картини и антични монети.
Легендата как са спечелили първия си милион е скучна – имали в родното си село Пиргово магазинче за дрехи, а по-големият брат Атанас ходил на гурбет в САЩ. Премълчават обаче, че имат чичо – Ангел Бобоков, който е бил първи секретар на БКП в Русе и член на ЦК на комунистическата партия, с ресор селско стопанство, по-точно казват, че е от техния род, но не им бил пряк роднина. Мнозина са убедени, че именно по тази линия и те са от онези галеници на съдбата, получили прословутите Луканови куфарчета с червени пари за старт на бизнеса си. Самият Атанас Бобоков е категоричен: „Никакво куфарче нямаше. За съжаление, от тези с куфарчетата май никой не стигна до голям бизнес. А и списък с куфарчетата май не е излизал никога.” Каква ирония!
Прокуратурата се натъкна на любопитна находка при обиска в дома на братята. Самият Атанас Бобоков, кой знае защо, написал, а после запазил, списък на милионерите в България. В него отбелязал, че „ние” (двамата с брат му) имат над 60 млн. лева. И това е положението към 2004 г. Прокуратурата пък взе, че пусна факсимиле на този саморъчно изготвен списък и това възпали какви ли не фантазии, коментари, подозрения за едва ли не световни конспирации. Впоследствие се оказа, че данните са взети от книгата „Най-богатите българи”.


Източници на „Уикенд” обаче си припомнят интересен и неизвестен момент за началото на бизнеса им и ориентацията им към производството на смазочни масла. „Бобокови бяха много дребни риби, направо незабележими, когато започна приватизацията” – припомнят си очевидците на тяхното замогване. По онова време се носи славата на приватизатора Николай Банев, днес също подсъдим. Сред многото прилапани от него предприятия е и рафинерията в Русе. Тя е още от царско време и преработва нефта, добиван край с. Тюленово, а по времето на соца е известна като „Леон Таджер”. През 1998 г.

рафинерията става част от „АКБ Форес”

и „ЕКО петролеум” и е преименувана в „Бимакс”. Банев, както може да се очаква, е много лош стопанин и през 2001 г. тя е обявена в несъстоятелност.
Тогава се появяват спасителите – младите, енергични и амбициозни братя Атанас и Пламен Бобокови. До този момент те въртят търговийка с горива през фирмата си „Приста Ойл”. Техен съдружник оттогава, макар и с малък дял е Милен Бойчев, който се води и досега административен директор. Покрай фиаското на „Бимакс” се ражда идеята на Бобокови да я възродят като фабрика за масла. За възхода на бизнеса им в този момент помага и спирането на плевенската рафинерия „Плама”. „Взеха „Бимакс” и литнаха” – категорични са запознати. Братята пък твърдят, че започнали всичко това само със 100-тина хиляди лева и много късмет.
Това е началото на големия пробив на братята, родени в близкото до Русе село Пиргово. Впрочем, далечният им родственик, по техни думи, Ангел Бобоков, който навремето е голяма клечка, днес е над 91-годишен.
По-големият от братята Атанас Бобоков е завършил международни икономически отношения, владее английски, италиански и немски и през годините е търговски директор на общите им компании. По-малкият Пламен е юрист с диплома от Софийския университет и неговият ресор са търговските договори и работата с клиентите. Само за няколко години братята пробиват със смазочните си масла в Сърбия, Турция, Украйна, Италия, Узбекистан, Чехия, Германия. Казват, че имат инвестиции и смесени предприятия още във Виетнам, Китай, Катар, Нигерия. За тях работят според запознати към 3000 души по света.
Последно, което се чу за Бобокови, преди да бъдат арестувани,
беше, че се

гласят да купят ЧЕЗ.

Реклама

Дори мнозина твърдят, че точно това е началото на края им и е предизвикало повишен интерес от страна на спецслужбите и прокуратурата към бизнеса и размаха им. До този момент Бобокови успяват да лавират между многобройни бизнес и икономически интереси. Твърди се, че традиционно по избори инвестират в кандидатите на БСП, но са близки и с ВМРО покрай личния им приятел Красимир Каракачанов, който даже кумува на сватбата на Пламен. Явно енергийната компания се оказва голям залък дори за тях.
Така или иначе обаче маслата на „Приста Ойл” през годините успешно се налагат на пазарите у нас и по света, но заедно с тях Бобокови развиват и производството на акумулатори. Този бизнес също започват през 1998 г., като приватизират завода за батерии „Акумикар” в Монтана. Той е прекръстен на „Монбат” и сега е също във вихъра на скандала. Прокуратурата обяви, че в него са правени данъчни далавери. Какви точно, предстои да се види, държавното обвинение не даде повече информация за тях. Заводът в Монтана е с европейски мащаби, в него работят над 300 души и вземат най-високите заплати в Северозапада.
През 2007 г. Бобокови слагат ръка и на завода за акумулаторни батерии в Добрич. Като цяло компанията им „Монбат” има подобни предприятия още в Румъния и Сърбия. Целият този конгломерат е известен като „Монбат рисайклинг”. В тези предприятия се вади скрап, по-точно олово, от акумулаторите. След това оловото е основната суровина за производството на акумулаторните батерии. Добива се още калай и други ценни суровини. А интересното е, че обработват не само акумулатори от България и съответните страни, но и вносни, а освен това се рециклират още полиетилен и полипропилен.
Въпросът е обаче какво става с отпадъка от всичко това. Той трябва да се изнася в чужбина, основно в Германия, където има съоръжения, които могат да преработват тези отрови, без да застрашават здравето на хората и да замърсяват. Според прокуратурата обаче Бобокови вместо да изнасят отпадъците в Германия, за по-евтино ги прехвърлят на разни фирми. След това нямат грижа какво става с тях. Много удобно и евтино!
Веднага след като им връчиха обвиненията, от офиса на Бобокови побързаха да уточнят, че

не внасят боклуци, а специална паста,

нужна за тяхното производство на акумулатори. Все пак признаха, че прехвърлят пластмасовите отпадъци за преработка на други фирми. А тези фирми, както е известно, си имат свои собственици. Някои от тях вече са зад решетките.
След ареста на Бобокови в Монтана са в шок. Над 300 души са изтръпнали от страх да не бъде затворен заводът, в който заплатите са от най-високите в Северозапада, а в предприятието работят хора от цялата околност, дори от Ботевград. Наясно са, че не всичко в производството е изрядно и безопасно, но перспективата да останат на улицата е още по-страховита. Разчуло се преди време, че Бобокови имат подобно предприятие и в италианския град Бреша, в което се вади олово. Според слуховете обаче италианският завод е затворен, а производството от него е прехвърлено в Монтана. Вероятно защото в Италия са по-строги и категорични в борбата си с мафията, която от години печели милиони евро от боклуците – битови, медицински, опасни и какви ли не.
В България за първи път се повдигна завесата над боклуците през януари. Тогава се появиха снимки на незаконните депа за отрови край Монтана и Плевен, но едва ли някой предполагаше, че зад тях ще изплуват сенките на Бобокови. От полицията обясниха, че отпадъците са доставени от Италия и разтоварени в двата града. В Монтана е спипан камион с румънска регистрация и се оказва, че описаният в него товар не е всъщност това, което се опитва да разтовари. Получателят на отпадъка пък веднага се оправда, че не е сключвал договор за боклука.
В индустриалната зона в Плевен боклука беше разпилян на незаконна площадка, оказа се, че има над 9 тона, но от Регионалната инспекция по околна среда бодро рапортуваха, че всичко е наред. После се разбра, че тези боклуци се трупат поне от две години. Едва ли обаче щяхме да чуем за тях, ако преди това в Италия не бяха заловени 815 тона боклук, предназначени за България.
Освен в Монтана и Плевен, италиански отровен боклук изскочи и на пристанището в Бургас. Тогава мнозина си помислиха, че той е на бизнесмена Ковачки, понеже в неговите ТЕЦ-ове в „Бобов дол”, Перник и Сливен поне от 5 години се горят вносни бали с отпадък. Дори започна и проверка по затворените мини да не би да са станали депа за отпадъка. Нищо подобно, сега се оказа, че вносът през Бургас е бил с участието на Бобокови, след като Румъния затворила границите си и пристанището в Констанца за подобни опасни товари.
Така с незаконните площадки за отпадъци започна

разплитането на аферата с отровите.

Прокуратурата лаконично обясни през януари, че зам.-министър дал съгласие да се внесат 25 тона боклук. Мнозина решиха, че това е Николай Кънчев, човекът на ВМРО в екологичното министерство, който по това време отговаря за този ресор. Няколко месеца по-късно обаче с белезници е Красимир Живков, който в последно време разписвал вноса и износа на боклуци в страната. Всъщност, прокуратурата поднесе още една изненада на публиката, понеже Живков, който е бивш кмет на Правец и Софийски областен управител, винаги е имал репутацията на протеже на бизнесмена Валентин Златев. Излезе обаче, че бил и съратник на Бобокови в „Боклукгейт”.
Красимир Живков, за когото се твърди, че е някакъв роднина на диктатора Живков, побърза да се разграничи от бизнесмените. Каза пред медиите, че срещите му с тях са епизодични и официални. Тепърва обаче ще се разбере дали пък не са верни слуховете, че Валентин Златев свързал Бобокови с Живков. (Сега остава г-н Живков да заяви, че не се познава и с Валентин Златев, след като е наследил баща му Васил Златев на кметския трон в Правец, смеят се информирани.)
Друг приближен на русенските бизнесмени се оказа шефът на екологичната инспекция в Плевен Габриел Савов. Пратиха го в ареста, а от прокуратурата намекнаха, че бил назначен на поста директно от Бобокови. Вероятно заради това в незаконната площадка в Плевен са натрупани замърсен балиран полиетилен, медицински отпадъци и други много опасни боклуци, отбелязани със специален код. Точно за тези отрови обаче въпросният

Габриел Савов правил проверки

и винаги всичко било напълно „законно”. Иначе собственикът на мястото е „Феникс Плевен”, дружество също „проверявано” от ведомството на Габриел Савов, при това пет пъти през 2019 г., последно в средата на декември и винаги всичко било „изрядно”. Докато не пристигат екипите на МВР, ДАНС и прокуратурата и намират отровите.
Преди това от „Феникс Плевен” развиват теории, че по иновативна технология за рециклиране на отпадъци ще произвежда строителни детайли от боклук. Подобни версии разтяга в „сериозните” медии и самият Атанас Бобоков, който дори не крие колко скъпо му излиза износът на отпадъците в Германия. С две думи, в Плевен щели да рециклират пластмасите и другите отпадъците и от тях щели да правят бордюри, шахти, решетки, керемиди, паркинг плочи и други полезни неща. Нищо подобно обаче не се случва, а боклукът се трупа. ДАНС и прокуратурата пък констатират, че на площадката няма не само преработвателни машини, но дори и ток.
Затова сега ще дават обяснения управителят на „Феникс Плевен” – Айгюн Еминов, и Николай Миховски, управителят на бившия завод „Мир”, върху чиято територия са складирани опасните отрови. Иначе въпросният г-н Миховски регистрира „Феникс Плевен”, но в един момент прехвърля фирмата си на името на някой си Иван Иванов, маргинал от София. В началото на 2019 г. пък от Иванов фирмата отива в Айгюн Еминов, поредното подставено лице на Миховски, в момента също в ареста.
Още една фигура излезе в разследването – някой си Васил Богданов, бивш управител на фирма, свързана с Бобокови. Той е единственият, който беше пратен в домашен арест и ще носи проследяваща гривна. Богданов направил самопризнания и обяснил, че Красимир Живков е разписвал разрешенията за алъш-вериша с италианския боклук на Бобокови.
През януари, още когато избухна скандалът, Бойко Борисов отбеляза в свой стил :„Ако има хора, които са нарушили закона,

тук наблизо е Белене,

където ще завършат своята кариера. Това е борба с корупцията.” Ще видим дали съдът е на същото мнение или Бобокови ще излязат накрая на бял кон.
Явно поне засега разследването тече с пълна сила, понеже на 1 юни край Червен бряг изскочи поредното нерегламентирано депо за отрови, а прокуратурата го свърза с Красимир Живков и Бобокови. Червен бряг е в района, в който се подвизава еконачалникът Габриел Савов и едва след като той отиде зад решетките, се разбра, че в двора на бившето ТКЗС са заровени 30-40 кубика отрови, вероятно през миналата година. Върху отпадъци поникнала трева. Закопаните боклуци приличали на преработен отпадък от компютърни конфигурации, „някакви акумулатори може би”, по думите на експертите.
Прокуратурата пък, която досега е събрала 66 тома по аферата „Боклукгейт” вече обяви, че ще поиска запори върху сметки на Бобокови, включително и в чужбина, а също и че ще работи с „колегите от Италия”, като от наша страна вече било отправено предложение за съвместен екип. От държавното обвинение допълниха, че през следващите 20-30 дни ще има още разследвания и ще бъдат привлечени и други лица, включително и длъжностни.
Веднага тръгнаха слухове, че следващият арестуван може би ще се окаже зам.-министърът на екологията Николай Кънчев, който дълго време е бил с ресор боклуци. Дори адвокатката на Красимир Живков – Силвия Найденова подчерта, че клиентът й е поел боклуците само преди три месеца, тоест през март, докато отпадъците край Плевен и Монтана бяха разкрити още през януари.
Зам.-шефът на парламента Веселин Марешки хвърли друга мощна бомба. Обясни, че военният министър Красимир Каракачанов е кум на Бобокови и им съдействал за незаконния внос на отпадъци. Войводата на свой ред потвърди, че е кум на Пламен Бобоков от преди 20 години, но кой ли тогава е предполагал, че братята ще станат първи богаташи. „Тръгнаха от една гола поляна” – каза Каракачанов, който също е от Русе, а според непотвърдени слухове възрастният му баща бил на апетитна заплата при кумците.
Защо ли вече няма изненадани от това, че у нас всички сме ако не братовчеди, то поне кумове. Иначе, както се знае, екологичното министерство е под егидата на Каракачановото ВМРО. Дори арестуваният министър Нено Димов е от неговите хора…

3 Коментара
  1. Емил Златев казва

    Само едно уточнение: Фирмата не се казва „Бимакс“, а само :Бимас: и това име произлиза от първите срички на думите битум и масла. Същото се отнася и за друга русенска фирма : „Сирма“ – сирене и масло. Все пак ако нещо не ви е съвсем ясно, позаинтересувайте се малко повече.

  2. Иванов казва

    Братята Бобокови нямат на практика нищо общо с бишяия завеждащ отдел „Селскостопански“ на ЦК на БКП Ангел Бобоков освен че са му племенници – те нямаха контакти с чичото защото той бе свален след 10 ноември 1989г като близък на тодор живковисти ръководители на земеделието на Народна Република България които му бяха началници но и много близки приятели – Алекси Иванов – министър на земеделието и горите на НРБ (24 март 1986 до 1 януари 1989г), вицепремиер на НРБ (25 декември 1986- 19 август 1987г) и секретар на Постоянното присъствие на социалистическия БЗНС отговарящ за организационната дейност , селското стопанство и икономиката (1 декември 1976-2 декември1989г) и Васил Цанов – секретар на ЦК на БКП отговарящ за селското стопанство (15 април 1981-16 ноември 1989г) и председател на НАПС ( 29 април 1979-14 април 1981г) като след промените както Васил Цанов (близък до Тодор Живков и роден в Трудовец близо до родния на Т.Живков Правец) и Алекси Иванов ( също близък до Тодор Живков и до секретаря на социалистическия БЗНС Петър Танчев – негова дясна ръка и втори човек в тази партия) така и Ангел Бобоков бяха свалени от заеманите постове в БКП , БЗНС и държавата и бяха обвинени за главни виновници за уж съсипаното селско стопанство на НРБ , а Алекси Иванов и Васил Цанов бяха подведени по съдебна отговорност като обвиняеми по дело номер 3 от 1992г за предоставени безвъзмездни помощи от правителството на Георги Атанасов за периода 1986 до 1989г ( в което правителство Алекси Иванов бе вицепремиер и министър на земеделието и горите на НРБ ) и секретариата на ЦК на БКП ( в който беше член Васил Цанов) и по делно номер 4 за икономическата криза от 1990г и до смъртта си през 1994 и 1997г и двамата останаха обвиняеми , а Ангел Бобоков като бивш техен подчинен бе разпитван като свидетел по тези дела поради което той не бе галеник на Андрей Луканов който бе против Тодор Живков и близкки до него хора в управлението до 1989г , и сам Луканов се изказа като председател през 1990г на създадената по негово председателство Комисия по деформациите към Народното събрание че както Тодор Живков , така и Васил Цанов , Алекси Иванов и Ангел Бобоков трябва да носят отговорност за уж стананлата икономическа криза и въняния дълг на НР.България и по негово предложение ( на Луканов) тези хора бяха привлечени като обвиняеми от Главна прокуратура през периода 1990-1993г и чак в 2000г делата по които те бяха обвиняеми бяха прекратени, а поради това Бобоков нямаше как да получи куфарчета от Луканов.

  3. Иванова казва

    „Фирмата на Бобоков е производител и генерира производствени отпадъци, от които трябва да се освободи, за да не се блокира производството.

    След 2014 год. държавата не им позволява повече да ги изнася в чужбина и ги принуждава да ги предава на конкретни български фирми, на които същата държава дава разрешение да приема тези отпадъци.

    В продължение на 6 години тези фирми получават отпадъците и това става пред очите на държавата, местната власт, полицията и прокуратурата.

    На седмата година всички се събуждат и казват, ау, тези фирми не са преработвали отпадъците, а са ги хвърляли в дерето. И кой е виновен.

    За да Ви стане по ясно. Ако предадете един чувал с боклук на вторични суровини и съответната фирма го изсипе в двора на някоя детска градина, Вие ли извършвате престъплението срещу децата на България.

    А сега ръкопляскайте на Ушев и плюйте върху мен. След месец, когато фалират производството на Бобокови, няколко хиляди семейства също ще ръкопляскат.“

    адвокат Илиан Василев

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.