Кеворк Кеворкян посече Мутафчийски: „Яко ще измрат“ е проклятие, което слага край на мечтите за политическа кариера

2 4 680

Всички телевизионни лица, до най-дребните буболечки, продължават да са на мушката на Б.Б.: по-рано, за да ги зомбира, сега – за да ги поучава

Голяма олелия се вдигна около интервюто на Бенатова с генерал Мутафчийски – направо го изкараха жертва на стръвната Миролюба. Довчера герой – пък сега жертва. Макар че доста странно беше и произвеждането му в герой, понеже той се държеше повече като погребален агент в прословутите брифинги.

Наивниците смятат, че интервюто е било капан, в който са вкарали Мутафчийски. Нищо подобно – той сам се е вкарал в ситуация, която да му придаде мъченически ореол. До този момент вече е крайно разглезен от медийното внимание, необичайно за неговото почти анонимно съществуване.

Затова гледа на всяко нормално интервю като на среща с електрическия стол.

Между другото, така приемаше публиката години наред моите интервюта – имам подобни шаржове: взирам се свирепо в жертвата си, с ръка върху шалтера на електрически стол. Трябва да ви разочаровам – доколкото познавам телевизионните изяви на генерала, съм сигурен, че той щеше да ме приспи от скука още на третата минута.

Вероятно и генералът е осъзнал, че вече е досадил на публиката, че няма повече потенциал във втръсналите на всички „брифинги“, в които виждаме само хората от Щаба, но не и репортерите, на тях им е отредена ролята на покорна рая, която трябва да задава удобни въпроси.

Само че, на фона на това мъртвило, не можеш да блеснеш с някакво остроумие; и дори да кастриш някого, излиза така, че все едно се караш със себе си.

Приятно е да те галят с перце – от тия, които продават в сексшоповете, но това не ти носи никакви ползи; напротив – омекваш, усещаш се оскучен и безполезен. Трябва ти нещо друго – някоя като Бенатова, която си разбира от занаята и няма да изглежда като богомолка от общия хор. А и той, хорът, скоро ще наруши солдафонския порядък, има признаци за това – особено агресивен е Станислав Балабанов, репортерът на Телевизия 7/8, направо плаче да го халоса Короната и да ти падне в ръцете.

Трябва ти нещо пикантно, което да те върне в полезрението на публиката. В такива случаи, най-добре е да си сготвиш манджата сам. Дръж се като Наскърбения Народен герой, който едва сдържа сълзите си – това може да разбуди интереса на бабите, които отново са се върнали към турските сериали – и там има сълзи, обаче по-истински. Приготви си и една финална фраза, която да изрази цялото ти потресение от неблагодарността към теб –

Короната започва/уж да слънчасва, дай Боже, а още не са ти вдигнали паметника. Затова им кажи: „Много хора ще измрат, яко ще измрат!“ Тази фраза ще се запомни – обаче с грозотата си, не като нещо друго, хич не се надявай. И я кажи така, сякаш си Арендатор на Народната съдба.

А сетне избягай от собствения си кабинет.

Провинциална оперетка, в сравнение с която дори постановките на „Многострадална Геновева“ от по-миналия век са изглеждали по-естествено. Обаче замисълът не е лош – и дори може да донесе някакви дивиденти.

Например, ще стане ясно, че „официалните“ медии няма да изсумтят поне нещичко в защита на Бенатова – и на занаята изобщо. Те ще сметнат, че Падишаха е побутнал „Геновева“ – и ще сбъркат. Той няма нищо общо – и Мутафчийски е наясно с това. Той просто се опитва да се върне на сцената с меч в ръка.

Това е и целта на упражнението с „шофьорката на такси“, която обижда нервно. Обаче честният/чистият български език го предава – може някой виртуозно да владее „генералския“, „професорския“, „служебния“ и прочее езици, но онзи е най-истинският: на него „Много хора ще измрат. Яко ще измрат“ е проклятие и нищо друго. Което слага край на скорострелните мечти за политическа кариера. Край на фасоните и всезнайковщината.

А този край настъпи дори десетина дни по-рано, когато Падишаха разказваше, как Мутафчийски си бръсне главата; колко са си близки и как се доверява единствено на него – и други лакърдии, които иначе се наричат

„Пренасочване на враждата“.

Ясно от кого към кого, ясно е, чии дисаги са напълнени. Падишаха вече е виртуоз в тия игри. Няма повече да го наричам Падишах. „Лисица“ ми се вижда по-подходящо.

Още преди петнайсетина години започнах една книга, която нарекох/тогава „Лисицата и Овчарката“ – ясно е: Симеон и Бойко. Оттогава нещата започнаха все по-стремително да се променят и сега подходящо би било друго заглавие – „Малката и Голямата Лисици“; или пък – „Будалата и Голямата Лисица“.

Преди десетина години пък издателство „Ентусиаст“ издаде книгата ми с миниатюри „Мъгла от тамян“. Стотина от „Кеворкизмите“ са предизвикани от Бойко, включително и тези, посветени на отношенията му с медиите.

Ето някои от тях:

• Когато й гостува Бойко, Цветанка е толкова развълнувана, че й трябват две сърца;

• Този водещ се държи толкова слугински, че сякаш Бойко тайно го е чифтосал с някоя от каракачанските си овчарки;

• Бойко седи в храстите и дебне като бракониер някой да каже нещо срещу него. И веднага се обажда. Той вече не иска да се хареса на всички, той иска да се хареса и на себе си;

• Бойко им казва: „Приятна събота!”, и те благодарят – нищо, че е понеделник, вторник или четвъртък. „Благодарим ти, ах, колко хубав е съботният ден!”;

• Никой досега не е успявал да зомбира по подобен начин телевизионното стадо. Свети Бойко;

• Почти след всеки по-обширен разговор, Бойко спокойно може да каже: „Мерси, откраднах ти шоуто”. Повечето водещи изглеждат жалки в негово присъствие, но това сякаш ги прави щастливи. На тях им е достатъчно да наблюдават отстрани собственото си предаване, обсебено от Б.Б.;

• Бойко написа кървавото си писмо до шефовете на централните медии – попита ги, дали има случай да ги е притискал по някакъв начин. И всички любезно му отговориха: „Не, Велики, никога, за нищо на света”. И се отзоваха препарирани в хербария му – там, където събира най-преданите си мушички;

• Всяко нещо има начало и край. В отношението на Бойко към медиите личи, че той още не може да проумее това;

• Бойко трябва да внимава, когато се нахвърля гневно върху репортерите –  някой може да се парализира публично;

• Бойко е буквално навсякъде в медиите. И често участието му в телевизионни предавания е като „Платен репортаж”;

Реклама

• Очерта се цял медиен отрасъл „Масажи за Бойко”;

• Накрая Бойко ще поиска да разговаря сам със себе си – и ще бъде прав;   

• Боли ли го понякога главата Бойко, когато гледа непрекъснатите телевизионни славословения по негов адрес?;

• Някои от интервютата с Бойко наистина са уникални. Те трябва да се изучават задължително във Факултета по журналистика. В раздела „Какво никога не бива да правите по телевизията”;

• Трудно е да бъдат опазени нашите политически първенци от телевизионните поцелуйковци. Например, Бойко целият е олигавен от целувки. Направо си е влажен непрекъснато;

• Бойко все повече се превръща в обитател на собствените си медийни отражения;

• Но когато човек е толкова ухажван от медиите, по-късно със сигурност ще стане доста кръвожаден към тях;

• Той така е обгрижван от медиите, че има опасност скоро да загуби представа за себе си. А тази представа е единственото свястно нещо в един политик…

Днес, десетина години след като са писани тия миниатюри, в доста отношения Бойко си е все същият: продължава да дебне всяка фраза, която не е по вкуса му. Тия дни нарече американската телевизия Би Ти Ви „Божков телевизия“. Нищо чудно на бъдещия собственик Келнер да му надпишат по този повод сметката.

Това е знак към големите телевизии да не шават без нужда – напълно излишно предписание, като се има предвид, че те дори не дишат прекалено видимо. Всички телевизионни лица, до най-дребните буболечки, продължават да са му на мушката: по-рано, за да ги зомбира, сега – за да ги поучава/плаши.

Живков би бил смаян от мащабите на медийното обгрижване на Бойко. Той обаче няма насита в това отношение – и се старае да спечели и последната медийна цаца. Няма значение как си го ругал преди време – важното е сега да се търкаляш в краката му. Неуморим е: не поучава репортерите, покрай инспекцията на някоя магистрала – а защото трябва да им говори, защото това му е нужно. Дори вече не се интересува, дали са го разбрали. Важното е неговият глас да боботи над всичко.

Навремето съм се питал, дали накрая няма да иска да разговаря сам със себе си – отегчен от другите; по някое време това се случва на всеки Властник. Вече го прави – със собствената си телевизия във Фейсбук. Един джип, който кара сам, и една телефонна камера, толкова. Никой не го дразни с излишни въпроси. Никой не му се пречка в краката. Говориш си, колкото си искаш – и то на живо. Кеф и лайф.

Доколкото мога да преценя, ФБ телевизията засега му носи успех. Който го харесва, ще го има в неограничени количества. Който не го харесва – също. Да си се оправят помежду си.

Плеснал се по челото

Все се пляскат по челата. И все няма кой да ги плесне на друго място – за да не се излагат до такава степен.

Това обаче минава всяка мярка: „Бащата на търговското право“, както някои кръстиха Огнян Герджиков, отначало авторитетно каза (миналата сряда), че акциите на футболния „Левски“ безусловно са вече на Б. Б. Но в неделя пак авторитетно каза, че безусловно не са негови. Понеже се плеснал по челото и си казал: „Абе, Огняне, какво правиш!“

Таман да ти е адвокат плескащият се по челото.

А е бил Председател на Парламента – интересно, колко пъти се е пляскал тогава по челото. Беше и служебен премиер – пак голямо пляскане ще е падало. Тогава се замъкна до тунелите на Витиня, за да надзирава как сменят изгорялото осветление. Епохален принос.

Не се пляскат по челата – а по гламавщините, които дори не осъзнават, че вършат. Нищо няма да се промени – щом като толкова влиятелен човек, поне в правните среди, а и изкушен от политиката, се пляска по челото за елементарни неща. Отгоре на всичко, ако съдя по мнението на други юристи, може да не е прав и след пляскането. Дали преди пляскането по челото Бойко не го е плеснал на друго място, не знам. Не го изключвам, но не искам да гадая.

Герджиков си гадае с пляскане по челото. Но че прави мечешка услуга на Бойко, е факт – подритва му името по професорски. И други го правят, без да го съзнават.

И Наско Сираков удари една баданарка на Б. Б. –  бил „най-добре приетият политик в Европа“. Но не ни съобщава, какво общо има това с драмата на футболния „Левски“. Кандидатурата на Наско за нов „собственик“ на акциите на отбора е нещо положително – но какво ще стане после, на пляскане по челото ли ще се разчита? Досегашните собственици само харчеха пари – чужди, разбира се.

Да дадем отбора на наше момче – а той/ние ще му осигуряваме пари от реклама. Това и Джеки не го вярва. Как ще накарате една фирма/рекламодател да финансира безкрайно разправиите около един отбор. Фирмата си е фирма – тя не е подвластна на запалянковските страсти. Тя ще кандиса, ако й обещаят да получи нещо – но това ще е временно, такива отношения лесно се уморяват.

Жалко за предаността, с която живеят левскарите – тя остана жива само във футболните среди. Политиката я измете от почти навсякъде другаде – анестезира напълно хората, отчая ги, направи ги безразлични дори към собствения им живот.

Само си представете, колко пъти Властниците са се пляскали по челата по всевъзможни поводи – а това, всъщност, означава рутинно и здраво да ни наритат, заради собствената си глупост и недосетливост.

Според фенските организации, във футболния „Левски“ трябва да се сложи край на модела с „Бащицата“ – без да кажат, кого имат предвид.

Не става и ясно, как ще се справят без „Бащица“.

Наско Сираков е безспорно смело сърце. Но родени победители като него имат много нисък праг на търпимост. И е ясно, че няма да понася дълго капризите на Торбалан с парите, който и да е той. Само да не забравя, че името му е прекалено ценно, за да го похарчи лесно.

А кой е Джеки, когото споменах по-горе? Има една реклама на мобилен оператор, пак хвалят снимачните качества на някакъв нов телефон, и дикторът казва: „Джеки, кажи зеле!“ Джеки е едно куче, клекнало до собственика си – и няма никакво намерение да се усмихва.

Докато се пляскат по челата, поне да кажат „зеле“ – както са се заврели в поредната бутафория.

Коментарът на големия журналист Кеворк Кеворкян е публикуван в последния брой на в. „Уикенд”

2 Коментара
  1. Христо Стоянов казва

    КК съвсем се изложи, наричайки Бенатова „която си знае работата“…Странно, как би се държал КК, водейки репортажите от Катуница?! Други примери за „журналистическите“ постижения на Бенатова няма да давам.
    Вече виждам киселата усмивка на лицето на КК, но ще кажа: Мутафчийски може да е всякакъв, но животи не е унищожавал – нито с доноси, нито по какъвто и да е друг начин. Напротив – спасявал е животи. И ще продължава да го прави.

  2. Мария Панайотова казва

    Да, спасявал е , а и ще спасява животи. Генералът е човек и доктор. На такива личности е разумно да пазим здравето,защото те радват и близките на спасените.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.