Какво е това издевателство върху нас, какви са тези никому непотребни брифинги на групата с помпозното име Национален кризисен щаб, който всеки миг от деня методично ни набива в главите колко са заболелите, какъв е броят на умрелите и има ли оздравели!
И не се ограничава да разкрие картината у нас, но
осветлява и положението по цял свят – стига да е по-лошо от нашето. На всичкото отгоре на тези брифинги не пропуска възможността да не се навре в домовете и физиономията на премиера, при вида на която, изпадам в анафилактичен шок ((Тежка алергична реакция, която се проявява внезапно и може да причини смърт).
Кому е нужен този цирк?
На кого му е притрябвало това стойкаджийство, кой приема манкирането вместо свърши вършенето на някаква полезна работа?
Реклама
Между другото във въпросния щаб се намери един набеден професор по математика, който на брифингите показва познания конкуриращи тези на ученик от 12 клас. Тръгнал да не убеждава, че колкото повече натискаме върховете на кривите на заболеваемостта и смъртността толкова по-добре. Това е вярно, но единствено и само в здравната система. За здравето на хората и за националното ни стопанство нещата стоят доста по-другояче. Бих искал господин професорът да знае, че колкото повече поддържаш върха на кривата тя толкова повече се разплескват.
Това означава че благодарение на крутите мерки моментът на придобиване на имунитет от заветните 70% от населението ще бъде доста поотложен. Дано само не е за следваща вълна от заразата.
И не на последно място, като гледам резултатите от социологическите изследвания, ми идва наум, че
управляващите много бързо схванаха ползата от кризата за себе си
и пуснаха в ход реализацията на един долнопробен сценарий – докарвайки хората до полуда, за да се помпа рейтингът на „спасителя” на нацията Бойко Методиев Борисов. Очаквам, че ако кризата отзвучи скоро той да подаде оставка и да предизвика предсрочни парламентарни избори. Убеден е, че борбата му с коронавируса ще донесе на неговата камарила поне абсолютно мнозинство, а на него- неограничена власт. Народе мой, дали толкова си обезумял, че да го припознаеш едва ли не за някакво поредно издание на Христос и да му позволиш да изпълни плановете си?, пише в писмо до редакцията на „Минаха години”, Младен Димов от София.
