Вирусологът Кристиан Дростен е един от архитектите на германските мерки в борбата с пандемията от COVID-19. Той се смята за един от топ експертите не само по отношение на болестта от медицинска гледна точка, но и спрямо дейностите, които германската държава предприема, за да се справи с пандемията. Медиите в Германия го сочат като вирусолог№1 в света.
За момента Германия успява да държи броя на жертвите на Ковид-19 много нисък. При разболели се над 24 500 души, починалите са под 100, а с опасност за живота са двама. Испания регистира подобно число заразени – 26 200, но там хората загубили живота си в резултат на вируса са 1464, а тези в реанимация в риск са близо 1700. (Данните са към 02,45 ч. на 26 март, четвъртък, когато новият брой на „Уикенд” е завършен редакционно).
– Д-р Дростен, вие изследвате коронавируси от много години. Кое е най-изненадващото, което знаете досега за Ковид-19?
– Със сигурност фактът, че се размножава в гърлото. По време на епидемията от Сарс през 2002-2003 г. никога не сме изолирали вируса от гърлото. Пациентите със Сарс имаха далеч по-малко вируси в тялото си и патогените бяха далеч по-малко заразни. Новият коронавирус притежава една изключителна биологична иновация, която му позволява да се дели много бързо и да се разпространява много лесно. Предстои тепърва да изясним това.
– Както и въпроса с точното равнище на смъртност…
– В момента една друга променлива величина е по-важна: равнището на смъртност на самата инфекция. Тя показва процента на заразени хора, които умират, включително тези, които нямат никакви симптоми, или имат леки, и следователно, не са регистрирани като случаи. Това също служи и за оценка на броя на неустановените случаи. Колко хора, които се заразяват със заболяването, нямат никакви симптоми или имат само болки в гърлото? Сред първите заразени хора, които изследвахме, имаше доста такива. В момента често чувам, че 80% от случаите имат само леки симптоми. Но моето впечатление е, че може би става дума за много повече. Важно е да разберем това.
– Възрастните и болните хора са особено рискови, но все повече се съобщава за хора в началото или средата на 30-те, които са приети в интензивните отделения и дори, които умират. На какво се дължи това?
– Същото е и с други респираторни заболявания, от които понякога по-млади хора се разболяват тежко. Но ние често не знаем много за хората. В медиите ще чуете: „35-годишен е в интензивно отделение“. Но този 35-годишен може да има сериозни съпътстващи заболявания. Ние знаем, например, че висок индекс на телесната маса е основен рисков фактор за Ковид-19, както и коронарната болест на сърцето. Пневмонията поставя сърдечно-съдовата система под огромно напрежение. Ако тази система вече е увредена, може да не издържи на това напрежение. А има много хора на възраст между 35 и 55 години, които живеят с такива рискови фактори.
– Казвал сте, че нито лекарства, нито ваксини могат да бъдат открити навреме. Няма ли изобщо надежда?
– Възможно е ситуацията да стане толкова лоша, че да се наложи регулациите да бъдат прекратени. Мога да си представя ситуация, в която отпадат някои от стъпките за одобрението на ваксината, както и използвани на ваксини, които не са тествани достатъчно добре. Това са пресилени сценарии и за момента са спекулативни. Но ако нещата станат много лоши – не искам да изключвам тази хипотеза в момента – може да се мисли за нещо подобно.
– Смятате ли някои лекарства за обещаващи?
– Виждам антивирусното лекарство „Ремдезивир” като най-добрия вариант. Първоначално то е разработено за лечение на ебола. В момента се правят проучвания. Засега производителят разрешава използването му само за хора, които вече са сериозно болни, по специален протокол и само за кратък период. В идеалния случай би било възможно да се дава на пациентите по-скоро, но за да стане това, ще трябва да се предлагат много по-големи количества. Трябва да изчакаме и да видим какви са първите резултати.
– А други лекарства?
– Уви, не виждам реални алтернативи. Нито лекарството срещу малария – „Хлорохин”, нито ХИВ лекарствата „Ритонавир” /„Лопинавир” са алтернатива. И двете са обект на клинични проучвания, но резултатите не са убедителни.
– Италия обмисля да експериментира с лечение на пациенти с плазма на хора, които вече са се възстановили от инфекцията.
– Това е примамлива идея. Все още няма публикувани данни за лечението, но има много млади, здрави пациенти, които биха били идеални донори на плазма. Когато се заразят, те произвеждат най-добрите антитела. Ако те се прилагат на пациентите в точния момент, то това със сигурност е възможност. Мога да си представя, че може би след 2 месеца ще бъдат на разположение първите малки анализи на казуси. Но от всички тези мерки не могат да се очакват бързи резултати, нито в голям мащаб.
– Какво ще кажете за повишаващите се пролетни температури?
– Не мисля, че това ще има голям ефект. Няма да може да спре огнището, но може да помогне малко. Заедно с мерките за изолация все пак очаквам да видим ефект след около месец.
Реклама
– И тогава? Какво се случва след това?
– Може би трябва да приемем, че от социална гледна точка ще се наложи да прекараме година в извънредно положение. Вероятно няма да продължим да спазваме всички мерки точно както бяха въведени сега. Ще ги коригираме, някои неща ще бъдат премахнати постепенно. Но в началната фаза, която е в периода от сега до седмицата след Великден, ние наистина трябва да предприемем строги действия и да следим внимателно развитието на броя на случаите.
– Година на извънредно положение? Как ще изглежда животът ни през този период?
– Никой не знае. Не мога да си го представя още. Най-вече трябва да се намери решение за училищата. За университетите смятам, че няма проблем да загубиш семестър или два. Но да загубим цяла учебна година е твърде трудно, защото има толкова много неща, които са в зависимост от нея, не на последно място икономиката. Ще трябва да намерим решение. И, разбира се, и за тези, които са изложени на особен риск.
– А какво ще стане, ако бабите и дядовците искат да видят отново внуците си?
– Може би ще трябва внуците първо да бъдат тествани, когато искат да посетят баба си и дядо си, за да бъдат сигурни, че няма да ги заразят. Такива детайли трябва да бъдат изяснени сега. С взетите политически решения социалният живот беше поставен в застой. Надяваме се корекциите да бъдат правени с помощта на научни открития и матетматически модели, които се прилагат специално за нашата област.
– Кога ще могат хората да се върнат на работа?
– В медицинските среди вече се обмисля идеята хората да се тестват, за да могат да ходят на работа. Ако има антигенни тестове на разположение, тази практика ще може да се приложи и към други професионални групи. Освен това, ако приемем, че по време на настоящата вълна в Германия ще се заразят между 10 и 15 милиона души, това означава, че до есента ще имаме голям брой хора с антитела. Хора, които са имунизирани. Ще има лекари и медицински сестри, които ще могат да работят без маски, а в други професионални групи също ще има хора, които да казват: „Изкарах го“. Броят им непрекъснато ще се увеличава.
– За колко време ще бъдат имунизирани тези, които вече са се заразили?
– Тези, които са се заразили, вероятно ще бъдат имунизирани до края на пандемията, предполагам за няколко години. И дори да се заразите повторно, ще го изкарате като безобидна настинка. Втората инфекция не би била толкова опасна. Това си мисля поне в момента
– Как можем да разберем кой вече е заразен? – Извършвайки изследвания с големи напречни сечения на населението – веднъж през лятото и отново през октомври. В идеалния случай това би могло да стане с помощта на кръвни банки, където така и така се взема кръв и се съхранява. Целта е да се направи оценка по възрастови група за това колко хора са преминали през инфекцията и вече имат антитела за нея. По този начин ще бъде възможно да разберем дали сме достигнали нивото от 60 до 70%, което е делът на населението, което вероятно в крайна сметка ще бъде заразено.
– И тогава вирусът ще изчезне след година и половина?
– Не, най-вероятно ще следва пътя на другите коронавируси, които предизвикват настинки. Ще трябва да живеем с тях, но те вече няма да са толкова опасни за нас, след като ще сме преодолели сегашното огнище.
– Всичко това звучи като огромно предизвикателство. Готови ли сме за това като общество?
– Ще бъде труден момент и ще има огромни икономически загуби. Но да, разбира се, ще преминем през него. Трябва да го направим. Длъжни сме!
