Едва ли има българин, който да не се е сблъсквал с изкуството на скулптора Георги Чапкънов. Той е съавтор на герба на републиката, а негови творби (емблемата на НДК, паметниците на Гарибалди, Пенчо и Петко Славейкови, Статуята на София и др.) красят възлови места в столицата.
На 24 януари Чапа празнуваше рожден ден – стана на 77. За съжаление това не е единственият повод за настоящото интервю – има и друг, и то много неприятен. Миналата седмица един от синовете на големия майстор бе разобличен като извършител на банков обир за 11 бона. Константин нападна трезора, въоръжен с пистолет играчка и маскиран с чорап на главата. Ето какво казва той в интервю за „Уикенд“
– Г-н Чапкънов, на 24 януари навършихте 77. Как празнувахте?
– От няколко години внимавам как отбелязвам рождения си ден. Не ми е приятно вече да празнувам. Жена ми почина през 2014-а и вече нямам желание за нищо.
– Недейте така…
– Не, не… Искам да вървя при нея, да се махам от тук. Така и така нищо хубаво нищо не се случва на този свят. Нямам и сили, една ходя. Приятели имам доста и се събираме с тях на 24 януари, но за съжаление е все по-тъжен с всяка изминала година празникът ми. Сега едва го направих… Добре, че сватовете – по линия на най-малкия син, бяха с нас. Много приятни и добри хора.
– Знайно е, че когато навремето сте пристигнал от Провадия в София сте бил дребен, слаб, полуглух, с лош дроб… Как оцеляхте?
– Това си е самата истина – такъв бях, точно както го казвате. Оцелях някак. И до днес съм си дребен. В Провадия много се държеше на физическото възпитание. Бях доста жилав, здрав физически и това ми помогна. Научих се навремето да плувам в провадийската река. Тренирах и гимнастика. Правех салта, играех на халки и на какво ли още не. Бях дори околийски първенец.
– Как сте със здравето на 77 години?
– Дъртоза! Не виждам изобщо с дясното око, сляп съм. Имам глаукома. Зъбите ми ги няма. Глух съм от дете и нося слухово апаратче. Болят ме коленете и ръцете. Това вече не е живот, искам при жена ми. Не ми се стои тук повече.
– Личи си, че ви липсва много съпругата ви…
– Откакто я няма, съм като птица, на която са й отрязали крилата. Страхотен човек беше жена ми – безкрайно добър, чувствителен… Да, истината е, че страшно ми липсва. Друго щеше да е, ако бяхме заедно. Имал съм само още една връзка през живота си – преди да се съберем със съпругата ми.
– Каква е пенсията ви?
– 312 лева. Това е, няма повече… Но си отивам от този свят и ми е все едно вече колко пари взимам. Добре е просто да разполагам с някой и друг лев, за да си вземам пиене, въпреки, че приятелите ми често ми носят. Пия всичко аз.
Реклама
– Кога за пръв път опитахте алкохол?
– От 3-годишен съм пропил ракия – вкъщи се консумираше вечер. Топвах си пръстчето и опитвах. Прекалявал съм преди, сега вече – не. От прекаляването се губи удоволствието. Не съм алкохолик, пияница съм. Има голяма разлика.
– Работите ли върху нещо в момента?
– Да. Трябва да направя паметник на Левски за град Троян. Децата ми помагат – снаха ми Станислава е фантастичен скулптор, няма друг такъв като нея в Европа. Малкият ми син Коста също е много добър. Страхотни са, но няма работа – само това, което се отвори покрай мен.
– Вие ли помагате финансово на семейството на малкия ви син?
– Да, винаги! Как иначе? Имам две прекрасни внучета от тях. Снахата е чудесен човек. Давал съм им пари всеки път, когато съм имал, подкрепял съм ги. На Коста и на най-големия син съм помагал най-много. Имам ли, давам, себе си не гледам! На големия – Крум, отдавна не помагам, но на малкия винаги.
– В какви отношения сте с вашите трима синове – Крум, който е от първия брак на съпругата ви, Тодор и Константин?
– Абе каквито ще да са отношенията… Моят живот свърши, да се оправят децата от тук нататък. Каквото съм могъл, съм сторил. Няма пари, няма нищо и те затова странят… Без Тодор – той е изключение. Има си професия – голям режисьор е. Само Тошко може да ми помогне финансово, но аз не искам. Не ми трябват просто. За какво са ми? Почти не ям вече, само и единствено пия.
– Говори се, че най-малкият ви син Константин е бил много привързан към съпругата ви Снежа и след кончината й се е променил коренно…
– Това не е истина, но е вярно, че обичаше много майка си. Още от дете Коста си беше много чувствителен. Много е красив, кадърен, умен, но… Свръхчувствителен е, какво да го направиш…
– Истина ли е, че преди години Коста е осъждан два пъти – веднъж за причиняване на смърт по непредпазливост при катастрофа и втори път за употреба на наркотици?
– Да, истина е, за съжаление. Станало е, не може да се върне времето.
– През 2019-а сте искали да го вкарате в психиатрична клиника…
– И сега искам да се лекува. Той има нужда от това, докторите могат да му помогнат. И в момента дори действаме да го вкараме в клиника.
– От кого разбрахте, че на 12 февруари Коста е обрал 11 000 лева от банка, въоръжен с пластмасов пистолет и маскиран с чорап на главата?
– Снахата и баща й дойдоха в ателието и ми казаха каква беля е станала. Предният ден Коста ми поиска пари – била му се счупила колата. Казах му, че до няколко дни очаквам превод и ще му дам. Ако беше изчакал, щях да му осигуря нужната сума. А не да ходи да върши тези глупости…
– Взима ли той наркотици?
– Сигурно… Не знам. За какво са му иначе тези пари? Снахата е много добър човек, децата им са прекрасни… Голям удар е за всички тях. Ех, този Коста…
