Според приетите на второ четене промени в Закона за хазарта, всеки сам ще трябва да си търси неизплатената печалба от „талончето на щастието”, което става държавен монопол
„Всичко е Пунта Мара! Работим на 100% и нямаме намерение да преставаме”! Това сподели откровено пред Narod.bg служител на „Национална лотария”, настоял за анонимност предвид събитията от последните седмици.

Според нашия източник проблемите на арестувания в Дубай, Обединените арабски емирства мултимилионер Васил Божков, който стои зад „игрите на щастието”, няма да се отразят генерално на дейността на дружеството „Ню геймс”, което организира „Националнана лотария”, поне до официалното приемане на новите промени в Закона на хазарта.
За ефективността на играта говорят сухите числа – през последните 5 години българите са похарчили за талончета 2 359 400 000 (два милиарда и 359 милиона) лева. Изплатените печалби са 1 404 200 000 (един милиард 404 милиона) лева.
Така излиза, че на всеки 100 лева, дадени за талончета, 59,52 лева се връщат като печалба за участниците. Сумата е близо 10% по-голяма от тотото, където общата сума на печалбите винаги е 50% от постъпленията.
„Имахме няколко оперативки, на които ни беше казано да не се притесняват и че всичко си продължава както досега”, отсече източникът на Narod.bg.
Вятърът на промяната задуха тази седмица, след като на второ четене преди ден в бюджетната комисия в парламента бяха приети изменения в Закона за хазарта.

Така научихме, че разпространението на лотарията ще бъде леко ограничено, но рекламата му ще е все така агресивна. Макар и монополизирана от държавния „Спортен тотализатор”.
За неизплатените печалби със закриването на частните оператори пък няма да има гаранция за получаване – всеки сам ще трябва да си ги потърси според условията на играта, които е приел като е решил да си купи „талонче на щастието”. Така набързо и тихомълком държавата намери решение – как да се застрахова от съдебни дела от Васил Божков.
Премените в Закона за хазарта бяха по предложение на съпредседателя на „Обединени патриоти” Валери Симеонов, който в средата на миналия месец внесе проект за отнемането на лицензите на частните лотарии, последван от прокурорски обвинения срещу собственика на най-голямата такава – Васил Божков. За разлика от проекта му от 2018 г., този път от ГЕРБ прегърнаха идеята.
Мотивите на Симеонов бяха, че ако лотарията се организира само и единствено от държавата, то това ще е добре за здравето на нацията, станала зависима от „търкането на талончета”, ще се увеличат и приходите за масовия спорт, заради отчисленията, които сега тотото прави към хазната.
Тази заявка обаче изглежда доста неясна предвид приетите преди ден текстове. Според тях тотализаторът ще осъществява дейността си по организирането на лотарийните игри „с нает от него персонал в собствени или наети пунктове, които са обособени и ограничени като пунктове за лотарийни игри”.
С други думи – лотарийни билети вече няма да се продават на касите и на кварталните магазини за хранителни стоки, както свикнахме през последните години. Това обаче не означава, че талоните за търкане, или т.нар. моментни лотарийни игри се забраняват в тези обекти.
Реклама
Спортният тотализатор просто ще трябва да обособи отделен пункт, щанд или друго, съответно обозначен като място за продажба на въпросните игри на щастието.
От тотото се опитаха да възразят с мотива, че това означавало повече разходи, но депутатите ги „порязаха“ с това, че щом вече нямало да имат конкуренция, щели да имат по-големи приходи.
Изпълнителният директор на държавния тотализатор Дамян Дамянов обяви, че тотото има общо 1553 обекта за разпространение, като 2/3 от тях са външна мрежа (1003). През външната мрежа за 2019 г. са реализирани 24 млн. лв. Това са контрагенти, с които тотото работи – „Табак маркет”, „Български пощи”, малки магазинчета в страната и др.
Биха се увеличили разходите за издръжка, наем и т.н. от което ще пострадат отчисленията, възразиха от тотализатора за допълнителните разходи, които трябва да направят, ако искат да разширят мрежата. На практика, ако не го направят, макар и монополист, няма как да реализират обещаваните от депутатите по-големи печалби.

„Нали ви е ясно, че сега няма да имате конкуренция от друга лотария и ще ви се увеличат приходите”, възрази председателката на комисията Менда Стоянова (ГЕРБ).
А депутатът на Валери Симеонов – Йордан Апостолов, стигна по-далече, поиска даже от тотото да благодарят на депутатите:
„Недоумявам. Ние правим промени във ваш интерес, така че не е коректно да съобщавате какви загуби сте имали при тези обекти и то за минал период. А вие трябва да кажете едно браво на комисията”.
Не бяха променени и спорните текстове относно рекламата – най-вече тази, която залива националния ефир. Чуха се даже аргументи в обратната посока – колкото по-агресивна била рекламата, толкова повече пари щели да влязат в масовия спорт.
Отпаднаха и предложенията на Валери Симеонов, според които на частниците, които сега притежават лиценз за лотария, той да се отнема след изтичането на три месеца от влизането на измененията в сила.
Неизплатените печалби – да се изплатят до края на юни 2021 г., или разсрочено – до 31 декември 2025-а. Напечатаните, но нереализирани билети, талони, фишове и др., пък да се унищожат. А за изплащането на самите печалби – организаторите да учредят в полза на Държавната комисия по хазарта банкова гаранция с размера на неизплатените печалби.
Вместо това бе възприето лицензите да се отнемат веднага след влизане в сила на закона, което се очаква да се случи до две седмици – с минаването на второ четене и в пленарна зала и последващото обнародване в Държавен вестник, което се очаква да стане до 20 февруари. Т.е. няма тримесечен гратисен период за прекратяването на лицензите.
А хората, които имат неизплатени печалби, ще трябва да си ги търсят според условията на съответната игра, които са приели, закупувайки талона.
За момента няма информация нито за колко лица става въпрос, нито за какви суми, нито дали Националната лотария ще поеме този разход. Предвид факта, че собственикът й е със 7 повдигнати обвинения и се намира в Обединените арабски емирства, от където държавата се опитва да го върне.