Take a fresh look at your lifestyle.

Ирен Кривошиева: Влади е като баща си – където влезе, на хората им спира дъхът

0 48

Ирен Кривошиева е легенда в българското кино. Незабравими са ролите й в „Хотел „Централ”, „В името на народа” и други продукции за големия екран. Чаровната актриса обаче е известна не само с творчеството си, а и с извънбрачната си връзка с Ламбо, плод на която е синът им Влади.


Стефан Данаилов почина в края на ноември, а тези дни „Уикенд” се свърза с бившата му изгора и я попита как се справя с мъката.  Оказа се, че тъгата по екранния майор Деянов от „На всеки километър” е все още в душата й, а не е намаляла и скръбта й по Стоянка Мутафова. В последните 3-4 години Ирен бе партньорка на комедийната ни прима в култовия спектакъл „Госпожа Стихийно бедствие” и изнасяше с нея представления и у нас, и зад граница.

– Ирен, имате ли актьорски ангажименти през 2020-а?
– Играя в пиесата на Недялко Йорданов „Две жени, без да се брои мъжът”. Партнирам си с Роси Русева. Спектакълът е с музика на Хайгашод Агасян, изпълнена на живо от Жоро Стоев. Имам още няколко предложения за театрални роли, но засега нищо не е сигурно. Вече не играя в „Г-жа Стихийно бедствие”. Не мисля, че без Стоянка Мутафова представлението може да продължи да съществува. Самата тя си беше фурия.


– Каква беше за вас годината, която изпратихме – 2019-а?
– Много трудна! Отиде си Стоянка Мутафова, която сега на 2 февруари щеше да навърши 98. Стефан Данаилов – бащата на сина ми Влади, също ни напусна… И за Ламбо, и за Стоянка тъгувам. Ние трябва да се поучим от онова, което са направили през живота си, и да пазим паметта им.


– Простихте ли си всичко със Стефан?
– Да, но това са много лични неща и не искам да говоря в интервю за тях. Прошката я дава Господ, стига да я поискаме. Със Стефан никога не сме се наранявали. Прошката ни беше много дълбока и искрена един към друг.


– Ако имате възможност, какво бихте му казала днес?
– Ще си мълча. Винаги е било така – той говори, аз мълча.


– Грях ли беше извънбрачната ви любов със Стефан?
– Беше страст, увличане и амбиция. Когато той влезеше някъде, всичко спираше, дори дъхът. Това е Божи дар. И синът ни Влади притежава това излъчване.


– Мечтала ли сте да свиете семейно гнездо със Стефан?
– Не, той си беше семеен. Чудесно е, че имаме сина ни. Стефан винаги се е отнасял с необходимата грижа към детето. Отношенията ни бяха добри.


– Синът ви Владимир как е?
– Съвзема се. Тези дни дори си взе един от тежките изпити в университета (Владимир Данаилов следва медицина в Съединените щати – б. р.). Слава на Бога, в кондиция е да учи. Тежко му е, че е загубил баща си, който винаги е бил опора за него. Въпреки, че със Стефан не сме живели заедно, аз винаги съм се стремяла той да е пример като човек и родител за Влади. Няма майка, която да иска да нарани или направи каквото и да било друго срещу таткото на детето си.


– Синът ви Владимир е роден преждевременно…
– Да, така е, 45 дни изкара в кувьоз. Роден е в Майчин дом. Беше кило и 800 грама, когато се появи, но не се разболя от жълтеница. Господ си го държеше.


– Владимир ли е единственият наследник на Стефан?
– Да. Решенията за имуществото на Стефан се взимат само от Влади. Той ще си реши, какво да прави с това, което му е оставил баща му. Всичко е наред с наследството.


– Стефан беше ли оставил завещание?
– Не, не. Владимир по закон си е единствен наследник на баща си. С племенницата на Стефан и доведения му син Росен Цанков сме в добри отношения, дори бих казала в прекрасни. Разбираме се чудесно. Никога не е имало напрежение.


– За какво се молите днес?
– Всеки се моли за това, което иска и му е на сърце. Лично аз – за спокойствие, мир и любов. Ако кажа, че се моля за други хора, за враговете ми, ще излъжа.


– Кога се изповядахте за първи път? Покаяхте ли се за всички свои грехове?
– За тези неща не се говори пред хората… Всичко е изповядано и простено – това е важното. Грехът ми е споделен и опростен. Господ е търпелив и милостив. Безгрешни хора няма. Човек има толкова демони, колкото допуска. Ние дори сме си родени грешни, а грешни ще си и умрем. Това е още от първото прегрешение на прародителите – и ние носим този грях.


– Чувствате ли се променена?
– Искам да е така, но за съжаление не мога да кажа, че съм променена. Миналото няма как да се върне, но то може да служи за поука, за урок за настоящето и бъдещето. Преди да извърша или кажа нещо, е добре да обмислям, а аз съм нетърпелива и твърде страстна. Говоренето е сребро, мълчанието – злато. При мен винаги каквото ми е било на сърце, ми е било и на устата – за добро или лошо, такава съм.


– Страхувате ли се от смъртта? А от нещо друго?
– Да, разбира се. Била съм близо до смъртта на друг, до мен не е идвала или поне не съм я виждала, макар че сигурно е наоколо. Явно Господ ме държи още на тази земя, за да мога да си поправя грешките. Едно време се страхувах дали хората ще ме харесат, как ще ме възприемат, а сега се старая това да е по-малко.


– Преподавате ли още актьорско майсторство на деца?
– Да, дори вече са две групите, които обучавам. Едната е с начинаещи, втората – с напреднали. Непрекъснато правя представления с тях. Наскоро имахме музикален спектакъл в читалище „Борис III”. Пиесата я написах аз.


– Написахте и пиеса за възрастни. Каква е съдбата й?
– Започнаха да я репетират в старозагорския театър, но актьорите нещо не се разбраха и до никъде не стигнаха нещата. Съвсем наскоро сътворих нова пиеса. Трябва обаче да продължа с писането, за да добия по-голям опит в драматургията. Моят кум ми казва, че всеки месец е добре да правя по една пиеса в рамките на година, за да се усъвършенствам.


– Онова, с което се занимавате, стига ли за издръжката ви?
– Стигат ми парите. Работя към Хасковския театър на хонорар и в школата с децата. Взимам и наем от магазини, които са наследство от дядо ми.


– Мислила ли сте да заминете със съпруга ви Николай за постоянно в Америка, където й преди години живеехте?
– Да, но Николай обича България, привързан е много към страната. Освен това майките и на двама ни са тук. Няма да е добре да оставим родителите си.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.