Кичка Бодурова сензационно: Ламбо ме желаеше, чукаше ми нощем на хотелската стая, беше ми приятно, че ме сваля!

0 143



И през 2020-а Кичка Бодурова пак ще долети от САЩ в родината си. За лятото са запланувани няколко нейни срещи с многобройните й почитатели, една от които ще е голям концерт във Варна на 15 юли.
Преди дни Уикенд се свързах се с живеещата от четвърт век в Америка естрадна легенда и я разпитахме подробно за новостите около нея. В разговора ни стана дума и за Стоянка Мутафова и Стефан Данаилов – двете мега звезди на киното и театъра ни, които ни напуснаха в края на 2019-а. Знаменитата певица се познаваше добре и с двамата и пази незабравими спомени от тях.


– Г-жо Бодурова, как изкарахте Коледа и Нова година?
– Повече от прекрасно! Брат ми беше на гости. Отваряхме подаръците на Коледа, имаше сълзи на радост и изненади. Последния бях приготвила за всички нас. Малката отваряше кутията, разгъваше много хартии, докато накрая откри билетите, които бях купила за всички ни за концерт след 2 дни на Кристина Агилера. Моят брат е музикант и бе много щастлив от това. На Нова година бяхме в MGM Grand. Невероятно посрещане още преди да влезем в залата – със скъпо шампанско, поднесено от нимфи, с богато орнаментирани маси, на които покривките бяха от сменящи цвета си пайети, с истински бели цветя: от лалета до гардении! Наоколо се разхождаха артисти от Цирк дьо Солей – на кокили и без. Закачаха се, все едно те искат да се снимат с нас. От балкона гледахме фойерверка за Нова година, което бе уникално изживяване.  


– С какво се промени ежедневието ви, след като осиновихте дете?
– Животът ми се изпълни с радост. Аз обичам да се чувствам полезна. А напоследък някак си не се усещах така. Дъщеря ми Кристи порасна. И на нея съм й нужна, разбира се. Но сега животът ми има повече смисъл.


– Каква беше за вас 2019-а? Успяхте ли да реализирате целите си?
– Миналата година беше доста напрегната и стресираща. Но всичко, каквото беше планирано, беше и направено. За съжаление не останах дълго в България, защото имах по-важни задачи, които си бях поставила. Имах и шокови моменти със здравни проблеми на близки, но всичко, слава на Бог, се оправи.

– На 29 ноември имахте рожден ден. Правейки си равносметка за изминалото време, откривате ли ваши грешки?
– Разбира се! Но какво от това. За оправдание казваме, че от тях се учим. Да, но по- умните се учат от грешките на другите. И все пак не е невъзможно да правиш само второто – трябва да се удариш, за да разбереш какво е болка. Не съжалявам за нищо в живота си – и за хубавото, и за лошото.


– Планувате ли мегаконцерт в НДК или „Арена Армеец”?
– Нека не говорим за това. За мен е много трудно от толкова далече да организирам подобен спектакъл.

– От какво се вдъхновявате за нови песни?
– От моите верни почитатели. Знам, че те ме чакат всяка година да се върна. Животът, преживените мигове, носталгията от това, че съм далеч, ми дава често повод да пиша текстове на моите песни. С една от последните ми – „Ветре мой”, успях да нарисувам хубава картина на моя живот.

Реклама


– Тежала ли ви е някога известността?
– Да бъдеш обичана е толкова хубаво. Понякога след концерт е доста уморително да стоя още 2 часа, за да дам нужното внимание. Но всяко нещо си има своята цена. За да получаваш, трябва да даваш. А колко пъти съм била развълнувана от сълзи на улицата – сълзи на радост, че ме виждат. Има ли по-вълнуващо от това? Каква по-голяма награда за труда, който съм положила, за пътя, който съм изминала, за чувствата, с които съм казала и изпяла толкова думи?


– От кога не се притеснявате да казвате това, което мислите?
– Може би от когато се почувствах, че съм силна и независима. Какво означава това? Че не съм длъжна на никого, извоювала съм любовта на хиляди, на никого не трябва да се подмазвам или да ставам подлога за своя хляб, легло или прищевки. Да, това ми създава имиджа на чепат човек. Оказа се, че е висока цената на това да казваш истината.


– Най-невярното твърдение, което сте чула за себе си или близките ви?
– Най-много съм се смяла на твърдението, че съм имала черен любовник. Или, че съм си изкарвала хляба, като съм работела във фирма. Бих препоръчала на тези, които са загрижени как печеля, да попитат моите банкови сметки. За дъщеря ми пък се е твърдяло, че била много по живота и по партитата. Има една приказка, която е доста вярна – посрещат те по дрехите и те изпращат по ума. В тийнейджърските си години Кристи провокира мнението за себе си, но този, който разговаря с нея, ще се убеди, че е изключително интелигентна. В момента тя работи и учи магистратура, която трябва да завърши през октомври.


– А познавахте ли се добре със Стефан Данаилов, който си отиде наскоро?
– Като малка моите родители често ме водиха на театър. Гледах една пиеса с него, сестра му и зет му. Даже имах автограф от него. После – когато започнах да пея, бяхме на абитуриентски балове със Стефан в Стара Загора. Бях още студентка, пеех с оркестър „Метроном”. Ламбо бе толкова красив, чаровен, забавен. Една вечер след поредния бал дойде и почука и на моята врата в хотела. Носеше ми някакво плюшено мече и бонбони – идваше ми на гости посред нощ.


– На гости посред нощ?!
– Да, така правеше.


– Приехте ли го?
– Благодарих му и му казах, че спя, но в следващите дни продължаваше да ме сваля упорито. Беше ми приятно, разбира се, но бях чувала, че няма хубава артистка или жена, с която да не е пожелал да бъде. И, както после стана ясно от мемоарите му, винаги е получавал това, което иска. Покани ме веднъж на представление във Военния театър. Дойде облечен в сценичния си костюм да ме вземе от служебния вход. Отидохме в гримьорната му и като ме прегърна, цялото му тяло трепереше. Не можех да повярвам, как може един такъв красив мъж да се вълнува толкова много. Беше ми приятно, не мога да скрия, но знаех, че е женен. Никога повече не отидох на представленията му, страхувах се да не стана една от многото. Иначе по-късно сме се засичали на участия и той продължаваше да си ме харесва. Това е моя личен спомен за Стефан – като човек бих казала, че е най-шармантният, хубав, интелигентен, талантлив, известен… Мечта за всяка жена! До последно обаче не разбрах, каква беше тази голяма любов към съпругата му, за която се говореше. След като толкова много девойки беше пребродил и съвсем открито пред всички си флиртуваше. Сигурно е била приятелска любов – тя наистина е най-силната.


– Четох някъде, че дължите на НАП 1120 лева за здравни осигуровки…
– Аз съм осигурена в Америка, където е моето постоянно местожителство. И там плащам, каквото трябва – само медицинската ми застраховка е $ 650 на месец. Но от всеки мой хонорар се удържат данъци. Знам, че когато съм в България, плащам и медицинска застраховка, въпреки, че ако ползвам такива услуги, ме таксуват не като осигурена. Питах моя адвокат, защо след като съм осигурена в САЩ и двете страни имат договор за признаване на данъците, пак плащам. Предполагам, че е станала някаква административна грешка, която миналата година моят счетоводител изчисти. Старая се да не дължа на никого нищо, за да спя спокойно.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.