Take a fresh look at your lifestyle.

Албена Вулева: Пожелавам си да напусна България през новата година! Вярвам в любовта, но не на всеки е дадено да я срещне

0 38


Албена Вулева не може да остави никого безразличен – или я харесваш, или я ненавиждаш. Макар и автор на предаване в маргинална кабеларка, в началото на века тя е сред най-известните тв водещи у нас. Блондинката непрекъснато намира начин да скандализира обществото, а последната й провокация е приемането на исляма и забулените й снимки, които открито разпространява в интернет.


Кариерата на устатата красавица започва като момиче на късмета в някогашното предаване на Къци Вапцаров „Супершоу Невада”. Била е водеща на няколко тв предавания, а „Сигнално жълто” я изстрелва на звездния небосклон. През 2014 г. влиза във „ВИП брадър” заедно с майка си – рускинята Людмила Захажаева-Николова. Фамилията Николова идва от българския й съпруг Валентин, с когото е щастливо разделена. После участва още веднъж в шоуто. Албена е родена в Ленинград, СССР.

– Какво си пожелавате на връх рождения ден?
– Пожелавам си да напусна България час по-скоро! Нямам никакви други желания!


– Каква беше изминалата година за вас в личен и служебен план?
– Добра беше и в двете отношения. Имах разнообразни професионални изяви и дейности, всичките доста успешни. В личен план също мога да се похваля със завидно разнообразие (смее се – б.а.). Като цяло годината беше динамична, предложи, както казва един мой приятел, „пълен спектър от емоции”.


– С какво всъщност се занимавате в момента?
– В момента се опитвам да подготвя и организирам нещата около себе си с оглед евакуация от тази страна. Всичките ми мисли са насочени натам, защото вярвам, че мислите се материализират. Затова съществувам така, сякаш това, което желая, вече е факт.


– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желала да ни разкажете?
– Най-яркият като спомен за мен е рожденият ден, който отбелязах с визита в Истанбул. Беше нечовешки студ, но обикаляхме града до дълбока нощ и извървяхме пеша десетки километри, защото постоянно ми се струваше, че хотелът ни се намира зад ъгъла. И така няколко десетки ъгъла. Но беше много весело. Пихме много чай, това уби всякакво желание за сън и влязохме посред нощ в двора на двореца Долмабахче, чиито порти се оказаха отключени. Спътникът ми го залови въоръжената с автомат охрана. Никога няма да забравя лицето му, което беше станало по-бледо от луната от страх и ужас. Но аз се извиних на развален турски, обясних че сме зле ориентирани туристи и ни пуснаха по живо по здраво. Друг запомнящ се момент беше, когато в джамията  Сюлеймание няколко от молещите се прекъснаха намаза си, за да ме защитят пред охранителя, който се опитваше да изгони туристите, за които е забранено да присъстват по време на молитва и никак не искаше да повярва на уверенията ми, че искам да остана, за да се моля. Беше много впечатляващо и мило. Тогава се почувствах много добре от факта, че хората могат да са така чувствителни към проблемите на ближния и да уважат и защитят правото на всеки да се помоли. В България това не би могло да се случи. Апропо – имала съм идентичен момент в църква и никой не се намеси…


– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли какво да ви купят или очаквате приятелите да ви изненадат сами?
– Обичам много подаръците. Честно казано, предпочитам да кажа какво искам и да ми купят него или да ми дадат пари, за да си го взема сама. Винаги имам набелязани неща, които бих искала да придобия.


– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Държа на хората, които са се доказали и показали, че мога да разчитам на тях в критични ситуации и въобще, че може да им се има доверие. На хора, които са ми верни, които са заставали до мен с цената на неудобства за себе си. С радост и гордост мога да се похваля, че животът не ме лишава от такива хора. Благодаря им за верността и искреното приятелство!


– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Не обичам такъв тип равносметки. Избягвам да ги правя и съзнателно не категоризирам събитията в живота ми по такъв критерий. Имала съм и своите добри, и своите лоши дни. Стремя се да забравям бързо неприятните мигове.


– Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че те е истинска само в художествената литература?
– Вярвам в любовта, но същевременно считам, че не на всеки е дадено да я срещне и изживее. Въобще, според мен любовта е голяма благословия и единици са тези, богопомазани да я имат в живота си. Останалите се задоволяват със заместители като привличане, страст, илюзии, самовнушения и други такива емоции от илюзорен и краткотраен характер.


– Предопределена ли е съдбата на всеки един от нас? Усещал ли сте намесата й при вас?
– Вярвам, че всеки има своя предначертан път и не може да излезе току-така от коловоза на предопределеното му. Доста сериозен тласък и кардинален рисков обрат са необходими, за да излезеш от релсите на това, което ти е писано. Ако изобщо приемем, че е възможно. За себе си лично не веднъж се убеждавам, че каквото е писано, ще стане. Даже много добре си знам какво ще стане и какво няма. Мисля, че всеки човек има това безпогрешно усещане – какво му е дадено по съдба и какво не.


– Притеснявате ли се от старостта, от това, че човек се променя с годините?
– Ненавиждам старостта. Не виждам какъв е точно смисълът на този отрязък от живота, къде е логиката. Не съм сигурна, че човек се променя с годините, освен визуално. Не вярвам в това, че душата остарява, или нравът, характерът. Остарява само материята, струва ми се. Безспорно, човек става по-опитен, променя се мирогледа му на базата на натрупаните знания, няма я наивността, глупостта, вече сме по-хитри, по-обиграни, но в никакъв случай не вярвам, че някой може да се чувства стар по дух. Или пък улегнал. Просто такова изменение на себеусещането не мисля, че е възможно да настъпи. Стари духом могат да бъдат само тези, които така са си родени.


– Как виждате себе си след 10 години?
– Не знам. Истината е,че аз винаги живея ден за ден, тук и сега. За мен няма нито минало, нито бъдеще. Лесно горя мостове и бързо се адаптирам към новото. За това нямам и не искам да имам никакви визии за себе си или живота си за в бъдеще – трябва да се живее за мига, и то с наслада от този миг, доколкото е възможно. Или поне с пълноценно извличане на максимума, било то и като опит или урок. Защото той, настоящият миг, няма да се повтори и трябва да го направим колкото се може по-безценен за самите нас. Визиите ми са само за обозримото бъдеще и краткосрочни периоди. Хоризонтът ми е максимум 3-4 месеца напред.


– Мечтаете ли?
– Не бих казала. По-скоро кроя планове.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.