Злобата вероятно е породена от липсата на аристокрация, пише именитият филолог
Това е снимка от един… град. Никой нормален човек не би си помислил, че този град е просташки, селски, некултурно място на диви хора и т.н. От известно време си мисля защо у нас съществува такава омраза към селото. Това пише проф. д-р Лилия Илиева, един от най-ерудираните ни филолози.
В други страни няма такова нещо, напротив. Много е вероятно това да се дължи на липсата на аристокрация. На другите места селото е свързано с аристокрацията. У нас дребната (евентуално – и средна буржоазия, едра не е имало) се чувства комфортно на фон, който реално не съществува.
Чудя се на това възмущение от хорото пред Народния театър, при положение, че такива неща в най-престижни европейски (и не само) столици са нещо обичайно. Аргументът за страданията на актьорите ми се струва привнесен, тъй като хорото било от 4 години.
Помня центъра на София от ранното си детство – пълен с пришълци, настанени по съветски комунален принцип по 2-3-4 семейдства в един апартамент. Хрушчов видял в Америка, че всяко семейство си живее отделно, и се реши и при соца да се даде такава възможност. Но на практика до края на соца имаше и такива настанявания.
Как може такова нещо да е повод за презрение към селото? Като няма официална аристокрация, какво ли не се свързва с аристократичност. В Русия например попското потекло се смята за нисък произход, у нас – едва ли не за показател за наследствено благородство.
Реклама
А преди време се заслушах как някаква журналистка редеше възторжени слова за някакъв много аристократичен род. Който беше под името „Говедарови“. Е, поне отговаря на снимката.
Както и градът, от който е снимката – Оксфорд. Селски град, типично за Англия. Е, не чак толкова аристократичен, каквито са някои от селата в околностите му, но все пак!
ВИЗИТКА:
Проф. д-р Лилия Илиева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където следва още две специалности филология и китайска филология.
Продължава обучението си като аспирантка. Става асистент по съвременен български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“, а след това е доцент по общо и сравнително езикознание. Проф. Илиева е дългогодишен ръководител на Катедрата по български език в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Специализирала е в Москва, Загреб, Елсинор, Санкт Петербург и Белград. Владее в различни степени: руски, сръбски, хърватски, английски и френски език. През 2017 г. професор Илиева откри в Италия ръкописа на първата „История на България“, написана от Петър Богдан през 1667 година
