Това тук е последното интервю на Стефан Данаилов – направено е малко преди поредната порция здравословни проблеми да срине всенародния любимец. Ламбо отговори на въпросите, докато пътуваше за представление в провинцията. През лятото той обикаляше България с „Актрисата” – спектакъла, с който се завърна на сцената след дълго отсъствие.
Пред репортер на Уикенд бившият министър на културата разкри, че след седмица ще е в Приморско, където ще прекара целия август. Впоследствие изпълни намерението си и замина да отдъхва край морето, но по-добре изобщо да не беше ходил. По време на ваканцията си екранният майор Деянов от „На всеки километър” падна и счупи тазобедрената си става, а после с малки изключения прекара остатъка от земните си дни по болници. Спешната операция за подмяна на костната връзка и залежаването докараха на славния артист куп други неприятности от медицинско естество: белите му дробове започнаха да се пълнят с вода, а се завърна и коварната болест, която уж беше преборил успешно – ракът.
Сега „Уикенд” публикува в цялостен вид последната изповед на актьора.
– Г-н Данаилов, къде ви намираме?
– Пътувам. На 13 юли играхме представлението „Актрисата” в Стара Загора. Трябваше да ходим и във Варна в неделя, но ще вали. Наложи се да отложим представленията за края юли, когато времето ще е по-подходящо. Подгони ни дъждът на 2 юли в летния театър пред 2000 души и прекъснахме. Поканихме зрителите в друг ден, но впоследствие се оказа, че ще вали отново и пак отложихме. Насрочени са нови дати за две представления във фестивалния комплекс. Ще играем и в Приморско, Бургас, Габрово…
– Как се чувствате, завърнал се на сцената след 5-годишно отсъствие?
– Честно да си го кажа, чувството е все едно никога не съм се отделял от сцената. Сякаш не съм отсъствал 5 години и не е имало никакво спиране.
– В добра физическа форма ли сте?
– Добре съм, имам сили да играя. Усещането след 5 години пак да срещнеш публиката е чудесно. Идеята ми да репетирам и играя се роди миналата година. Тогава при представяне на биографичната ми книга „Романът на моя живот” в Пловдив ме попитаха кога ще се завърна на сцената. Отвърнах: „Вижте какво, и в инвалидна количка мога да съм, но пак ще играя!”.
– За първи път сте и режисьор на постановка. Затрудни ли ви това?
– Мисля, че се справих (смее се). Преди премиерата репетирахме повече вкъщи, за да ми е по-удобно. След това, когато стана готова сцената в Народния театър, направихме няколко репетиции и там. Но основното бяха заниманията у дома. Не мога да скрия възхищението си към колегите ми. Стана добро представление.
– Тоест лесно сте се сработили с Аня Пенчева, Ненчо Илчев и останалите…
– Страхотни са. Аня играе прекрасно, тя е герой. Тази жена веднъж не каза, че е изморена и трябва да спрем за почивка, докато репетирахме. На сцената на Народния театър репетициите бяха дълги, тъй като аз не обичам да прекъсваме. Един път не се оплака Аня! Сега като я гледам как играе – ами направо е като тигър. Много е добра! Ненчо Илчев ми е като син. Участват и още актьори, които са като мои деца. Страхотни хора и професионалисти.
– Аня Пенчева ли ви изкуши да се завърнете на сцената с „Актрисата”?
– Изкуши е много специална дума. Тя не ме изкуши, а ме убеди, че трябва да изляза отново на сцената с „Актрисата”, а не да стоя непрекъснато като лалугер вкъщи. Повярвах й, че имам енергия и сили да се справя, което и стана. Но не, не ме е изкушила. Изкушението е дума с друго значение за мен.
– Аня Пенчева и покойната ви съпруга Мария ли са двете жени, които сте обичал истински в живота си?
– Да, признах си го моята книга. Аз съм откровен и честен човек. Много слухове е имало за мен, много лъжи съм чел през годините. А аз всичко си казвам открито и ясно, дори да не съм в най-добра светлина.
– Ще се завърнете ли и на снимачната площадка, ще играете ли във филм?
– Да, дори участвах в продукцията на Ники Илиев и Башар Рахал. Изиграх един епизод, предполагам, че на хората ще им хареса. Смятам, че добре си свърших работата там.
– Страшно ли е, когато един актьор трябва да напусне сцената?
– Да, страшно е и още как. Играта пред публика или камера е животът на актьора. Артистите също сме хора. И ние остаряваме – не можем да избягаме от това, здравословните проблеми не ни подминават. Идва момент, в който просто трябва да кажем: Край! И все пак актьора много трудно ще го махнеш от сцената, дори когато вече е на определена възраст.
Реклама
– Политиката на заден план ли остана за вас?
– Не. Заради здравословните ми проблеми не съм ходил по срещи с избиратели и в пленарна зала, но съм си активен в политиката. Знам всичко, което се случва в парламента, в БСП и в държавното управление, наясно съм с партийните решения и предстоящите задачи. Непрекъснато разговаряме и съм информиран.
– Тази година ще ви остане ли време за почивка?
– Да, след като мине турнето, ще си почина малко. Ще отида в Приморско. Иска ми се да остана там около месец, но ще видим дали ще стане. Ще бъда с едно приятелче, което ще ми помага. Учениците ми също ще минават.
– В какви отношения сте със сина ви Владимир и снахата?
– В чудесни, чуваме се често. Бяха в България и дойдоха на премиерата на „Актрисата”. Щях да се разплача от радост, когато снахата ми каза „татко”. В момента вече са си в Америка. Влади учи, ходи на специализация. Сигурен съм, че ще се справи с тази тежка специалност – медицината, че ще е добър лекар. Влади е много добро момче.
– Очертава ли се в скоро време да станете дядо?
– Не знам. На мен определено ми се иска, но Влади и снахата ще си решат кога. Веднъж ги избъзиках, но те нищо конкретно не ми отговориха.
– В какви отношения сте с майката на Влади Ирен Кривошиева?
– В съвсем нормални – чуваме се, когато трябва. И аз, и тя сме големи хора, разумни. А и се държим като такива.
– Говори се, че наскоро сте си променил завещанието…
– (Смее се.) Какво завещание?! Никога не съм писал. Не смятам и занапред да го правя. То и не мога да пиша вече – много трудно виждам. Доколкото знам, завещанията се пишат лично, а аз няма как я свърша сам тази работа.
– Някога бил ли сте отчаян?
– Отчаян чак не, но бях депресиран, след като почина съпругата ми Мария. После започнаха и моите проблеми с болестта Паркинсон, с очите и т.н. Голям удар за мен беше и смъртта на сестра ми. Добре, че не изпаднах в дълбоко униние след всичко, което преживях в последните години. Доста ми се събра. Моите студенти и приятелите ми много ми помагат. В трудните ми дни са неотлъчно до мен. Сега сили ми дават и срещите със зрителите, прекрасната любов на хората…
– Колко често ходите на лекар?
– Рядко. Изобщо не посещавам клиники и лекари. Докторите идват при мен в къщи – преглеждат ме при необходимост, следят състоянието ми. Понякога пък им звъня по телефона и им споделям как съм. Не обичам да ходя по болници – от млад съм така.
– Преборихте ли окончателно рака?
– В ремисия съм на този етап. Никой не може да каже дали болестта няма да се завърне или си е отишла окончателно. Да се надяваме, че най-лошото е останало зад гърба ми.
– Пушите ли все още?
– Да, но не прекалено. Най-много да изпуша по една кутия на ден.
– Една кутия на ден?!
– Ох, и вие като докторите. Ами толкова пуша сега. Това за мен е малко – преди пушех по около две.
