Take a fresh look at your lifestyle.

Христо Христов издъхна на 87 след тежко боледуване. Кръстникът на „червените куфарчета” отнесе много тайни в гроба си

0 33


Мнозина смятат, че Андрей Луканов е мозъкът на т.нар. червени куфарчета с пари, раздавани непосредствено преди 1989 г. и след това на тесен кръг от хора, посочени от ДС и от някои висши другари. Всъщност идеологът на раздаването и изнасянето зад граница на валутните ни резерви и на парите, натрупани от сделки с оръжие със страните от Третия свят, е Христо Христов. Той си отиде от този свят на 16 ноември след дълго и тежко боледуване месец преди да навърши 88 години и отнесе в гроба много тайни, пише Уикенд



Христов е сред приближените на Тодор Живков и дърпа конците на международната ни търговия над 20 години. Между 1971 и 1977 г. е зам.-министър и първи зам.-министър на външната търговия. В периода 1977 – 1986 г. е министър на външната търговия. От 1977 до 1990 г. е член на ЦК на БКП, министър на търговията (1986 – 1987) и на външноикономическите връзки (1989-1990). Всъщност още в средата на 70-те години Христов измисля схемата с т.нар. червени куфарчета с пари. Тя вече добива обществена популярност в началото на 90-те след краха на социализма у нас.

Именно Христо Христов е и човекът, подписал договора с руската страна, тогава още СССР за „Белене” през 1987 г., предвиждащ изграждането на 4 блока WWER-1000/V 320. През 1978 – 1990 г. министър Христов става и председател на българо-иракската междуправителствена комисия. Успява да  реализира големи българо-иракски проекти по времето на Саддам Хюсеин.


Христо Христов е роден на 11 декември 1931 г. в габровското село Яворец. Завършва външна търговия във ВИИ „Карл Маркс”, владее няколко западни езика. Още 5-годишен, когато продавал пъпеши на спирката в селото си, Христо Христов получил първия урок по търговия – добре облечен клиент му казал: „Момче, помни, че се започва от по-високата цена и тогава се върви към по-ниската.” Това класическо правило Христов запомнил за цял живот.
Христо Христов е роден под щастлива звезда. Той се изкачва по цялата партийно-държавна йерархия, като звездата му изгрява в самото начало на 70-те, когато вече 40-годишният изкласил комсомолски кадър е назначен на много отговорен пост – зам.-министър на външната търговия с ресор западните страни. С този пост обаче той е награден за връзките, които установява между комунистическа България и Запада като заместник търговски аташе в Лондон.


Запознати твърдят, че именно в столицата на капитализма амбициозният млад комунист създава връзките с небеизвестния бизнесмен Робърт Максуел, смятан за агент на МОСАД и за милионера, свързващ комунистическите държави със Запада. Максуел бе твърде щедър към т.нар. червени принцове, които впоследствие станаха строители на капитализма у нас. Журналистът Георги Тамбуев в свое разследване, публикувано преди повече от 25 години, твърдеше, че Христов е и един от авторите на докладната записка с предложение за сътрудничество с Максуел и прикрито навлизане в западни фирми, под контрола на тайните служби. След краха на комунизма екс министърът на външната търговия развива успешен частен бизнес, използвайки успешно връзките си от миналото със Запада.


Възходящата кариера на Христо Христов се дължи изцяло на доверието, което Тодор Живков има към него. Първия веднага разбира, че насреща си има опитен търговец, който ще изпълни заветната мечта на генералния секретар. А тя е, че Тато иска България, макар да е в комунистическия лагер и да се смята за вярна на СССР, да върти бизнес със Запада и с Третия свят, без да се отчита за всичко на Кремъл.


Източници на „Уикенд” от висшите етажи на БКП си спомнят, че Тодор Живков и Христо Христов се скарали само няколко пъти за 25-годишната си съвместна работа. И повод за това става Луканов. Роденият в Москва Андрей Карлович работи в тясно сътрудничество с Христов – двамата по едно и също време са заместник-министри на външната търговия, но открай време Тато няма доверие на Луканов и смята, че той е съветски агент и донася всичко на Москва. Докато генералният секретар приема Христов за свой човек и го допуска до най-близкото си обкръжение. Все пак Христо Христов е човекът, благодарение на който българският комунистически лидер е добре приет във ФРГ, както и в Ирак, Иран, Либия, Сирия и други страни, които тогава се наричаха държави от Третия свят.
След избирането на младия Михаил Горбачов за генерален секретар на ЦК на КПСС през март 1985 г. и прокламираната му политика на преустройство, гласност и демокрация, става ясно, че времето на Живков изтича.

Тато усеща, че в Кремъл искат да се отърват от него и че Горбачов никак не го долюбва. При едни от първите преговори между българския и съветския лидер Първия настоява в тях да участва и Христо Христов, тъй като отлично знае, че той е опитен преговарящ и владее много добре руски, както и английски. След традиционните прегръдки и целувки три пъти по бузите Михаил Сергеевич веднага слага картите на масата и упреква лидера на НРБ, че в тесен кръг в българското Политбюро се изказал, че борбата срещу алкохолизма и сухият режим, въведен от Горбачов в Съветския съюз, няма да даде ефект. Тогава обаче светкавично се намесва опитният дипломат Христо Христов и заявява на съветския генсек, че ако иска руснаците да не пият водка, нека отвори руския пазар за български вина. Ефект има –  българските вина само след 7 месеца са пуснати в СССР. Амбицията на министъра на външната търговия е да възстанови износа на български коняк „Слънчев бряг” и „Плиска” в страните от Съветския съюз. В крайна сметка сухият режим в огромната страна претърпява крах и българското бренди се връща на съветския пазар.  
Заради възникналата криза в края на 70-те години, когато България е натрупала дългове към западни банки на стойност 6 милиарда долара, по предложение на Христо Христов е приета т. нар. резервна валутна програма. Целта е да се получат допълнителни валутни приходи главно от реекспорт, както и от контролираната от ДС контрабанда. Схемата му се оказва успешна. Благодарение на търговския нюх на министъра на външната търговия на НРБ страната успява през 80-те години да продава оръжие едновременно и на Иран, и на Ирак, макар че двете държави водят война от 1980 до 1988 г.


Най-големият удар на Христо Христов е, че България в лицето на държавната оръжейна фирма „Кинтекс” сключва сделка за 1 милиард долара за износ на оръжие за Багдад. Иракският лидер Саддам Хюсеин буквално става личен приятел с Христов. Саддам толкова харесва българския министър, че дори предлага на Живков временно да му го отстъпи и да го направи иракски министър на външната търговия.
Успешни договори са сключени и с Техеран за доставка на оръжие. Страните от Близкия Изток пък плащат част от сделките в черно злато – т.е като ни доставят нефт. Въпросът е, че Ирак, Либия и други братски по онова време страни не си плащат задълженията и трупат дългове към нас. Същевременно България също изпитва недостиг на средства и взима заеми от западни банки на стойност десетки милиарди долара. Тогава по предложение на Христо Христов е приета т. нар. резервна валутна програма.

Целта е да се получат допълнителни валутни приходи главно от реекспорт на оръжия и нефт, както и от контролираната от ДС контрабанда. Схемата му се оказва успешна, защото България закрепва валутния си резерв.
Усещайки краха на социализма, опитният габровски търговски министър заедно с другите мозъци на социалистическата икономика – Андрей Луканов и Огнян Дойнов успява да изгради схема за износ на капитали в швейцарски банки, като именно така и чрез създадени специално за целта чуждестранни фирми валутният ни резерв се изнася за определени кръгове. 

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.