Изповедта на 24-годишната Антоанета: Продадох яйцеклетките си за 1500 евро (Ужасяващи разкрития)

0 580

Нашенки продават яйцеклетките си на черно, като ги търгуват за суми между 800 и 2 000 евро. Нелегалните схеми най-често се осъществяват с участието на акушер-гинеколози, адвокати и посреднически лица, които правят връзката между донорите и реципиентите. Изключение обаче не правят и независимите жени, които действат като самостоятелни играчи на пазара и предлагат услугите си включително и чрез интернет сайтове и форуми, в които обявяват предложенията си, пише Уикенд.

24-годишната Антоанета (името е променено по нейно настояване)е една от жените, успели да припечелят добре от схемата. Срещаме се с нея в Южния парк, за да разкаже през какво преминава една жена, решила да продаде яйцеклетките си и защо тя предпочита да работи в екип, вместо сама. Младата девойка е от село Склаве край Сандански и за голямо учудване споделя, че познава доста млади момичета от този край, които са натрупали солидни суми именно по този начин.

„От Склаве сме две, но познавам и няколко жени от Дамяница и Лешница, които миналото лято също заминаха за Гърция поради същата причина”, разказва девойката. Двете склавлийки знаели гръцки, което значително улеснявало цялата процедура по заминаването и престоя им в гръцката клиника за ин витро процедури. Въпреки това си предимство обаче не се наели на рисковото начинание сами, а действали организирано. „Това да знаеш езика е само бонус, който ти помага да се адаптираш по-добре на място, но е много важно някой да те свърже с проверено и платежоспособно семейство”, разказва момичето. Важно било и участието на добре квалифициран лекар, за да може цялата процедура да протече успешно и безпроблемно. „Реално ние поддържаме непрекъснати отношения с него, тъй като той назначава програмата, по която ще протече обременяването с хормони, защото натоварванията са три вида и зависят от цикъла на жената и нейните физиологични особености”, разяснява младото момиче.

След като това се случи, потенциалната донорка продължава да посещава клиниката ежедневно, за да й се поставят необходимите хормон и да се следи здравословното й състояние. „На мен ми поставяха инжекция, която изглежда, като писалка и се слага подкожно в корема всеки ден”, обяснява склавлийката. „Тази процедура, не е никак безобидна, просто жените, които се наемат, не винаги са достатъчно осведомени. В листовките е описано всичко и повечето хормони, които се приемат имат плашещи странични ефекти. Например, един от тях е, че може ако имаш някаква наследствена болест, тя внезапно да се отключи. Общо взето цялата практика е с много последици”, разказва Тони. След успешното протичане на хормоналното обременяване се прави пункция.
„Там вече при всяка една жена  количеството на яйцеклетки е различно. На мен ми извлекоха 10 яйцеклетки, но имаше едно момиче, което беше на 19 години и й бяха извлекли 20 и няколко”, пояснява тя.


Броят на яйцеклетките до голяма степен зависел от възрастта, защото колкото по-млада е една жена, толкова е по-голямо би било възпроизводството им. Затова и повечето семейства търсели дами до до 35-годишна възраст. Въпреки факта, че това е незаконно, младата жена разяснява, че схемата се осъществява чрез адвокат и колкото и скандално да звучи, разполага с нотариално заверени документи от ълъш-веришът, направен в Гърция. Това било само една от характеристиките доказващи професионализма и разликата между добре организираната подажба на яйцеклетки и покупко-продажбата им чрез непрофесионалисти. „Преди изобщо до стигнем до извличане на яйцеклетки, преминаваме през редица изследвания, включително и генетични”, обяснява склавлийката. „Докато при другите това го няма. По нашия край се подвизават такива, които хал-хабер си нямат от цялата работа, но набират доста момичета, включително и непълнолетни, а за някои от тях дори се говори, че са работили и като компаньонки”, категорична е Антоанета.


Така по нейни думи излиза, че гръцките семейства си плащали без изобщо да са наясно с качеството на генетичния материал, който закупуват. Разбира се, разлика имало и в цените. По-неплатежоспособните бъдещи родители често търгували предимно с жени от ромски произход, тъй като те били доволни и на малко. „За тях това не е кой знае какво. Те правят доста по-страшни неща и за по-малко пари, така че и 300, и 500 лева да изкарат от една такава схема, пак са доволни”, категорична е нашата събеседничка.
Сумата, която тя прибрала от цялата работа била 1500 евро, но твърди, че тази цена не е фиксирана, а е резултат на договорка с покупателите. „Цената не е за една, а за всичките десет яйцеклетки, понеже никой не дава гаранция, че след оплождането и една ще стигне до трансфер. Защото от това, което знам в моя случай, е че и мъжът, и жената имаха проблем”, разказва момичето. Въпреки стриктните мерки, не липсвали и рискови ситуации.


„Една от жените се подложи пет пъти на пункция за извичане на яйцеклетки, но на финала не се стигна до трансфер, защото поради прекалено голямото количество естрогени, белите й дробове започнаха да е пълнят с вода и беше на границата между живота и смъртта. Дори лекарят й каза, че трябва да прекрати тази практика, защото ако го направи още веднъж, може да умре. А тя е само на 38 години”, издава блондинката.

Реклама


По доста по-различен начин стоят нещата с девойките, които действат самоинициативно. Там не друг, а те самите избират на кого и срещу каква сума ще продадат клетките си. Една от по-популярните онлайн платформи, чрез които нашенките търгуват яйцеклетките си, е канадският сайт www.surrogatefinder.com. Кандидатите да продадат генетичен материал или да дадат утробата си под наем чрез него могат да се регистрират напълно безплатно. За връзка с тях обаче клиентите трябва да се бръкнат със 150 долара. Толкова струва и таксата за 6-месечно членство в сайта, което осигурява достъп за контакт с всички регистрирани потребители. За агенциите, възнамеряващи да създадат свой акаунт, цената на услугата е двойна.


Повечето българки, регистрирани на сайта, пишат, че са подтикнати от хуманни подбуди и го правят с желанието да съдействат на двойки с репродуктивни проблеми. Сред тях са 52-годишната Гергана от Елин Пелин, която посочва в обявата си, че има светлокестенява коса и сини очи и би искала да стане донор на яйцеклетки на гей двойки.


В своето кратко резюме 29-годишната Йоана пък споделя, че има кестенява коса, лешникови очи и паспорт и изявява готовност да пътува навсякъде по света, ако се наложи. Като причина за това да стане донор на яйцеклетки девойката посочва довода, че съществуват много хора, които желаят да имат собствени деца, но нямат тази възможност. Тя щяла да бъде доволна да направи нещо добро и разумно в живота си.


За разлика от тях 35-годишната Наталия от Монтата лаконично заявява, че е стимулирана от нуждата от пари. Изключение не правят и други прями дами, които директно съобщават, че желанието им за дарителство на яйцеклетки е провокирано от притеснения от финансов характер. Пример за това са 36-годишната Юлия от Шумен, която желае да стане донор срещу заплащане за хетеросексуални двойки, тъй като отглежда двете си деца съвсем сама, както и Борислава от София, която е написала в профила си, че донорството би помогнало в отглеждането на детето й.

На сайта са качени още редица предложения от българска страна и общо бройката на представителите на нежния пол, предлагащи услуги от рода на „утроба под наем” и „донорство на яйцеклетки” е 30. Разбира се, не всички са се осмелили да качат своя снимка в профила си.

Интересното е, че въпреки че по силата на закона у нас продажбата на яйцеклетки се счита за престъпление, на сайта се търгува съвсем необезпокоявано и видно без сделките да пораждат каквото и да и било правно действие. „Проблемът при правната регулация е, че различните държави имат различни закони, които се прилагат паралелно на различни територии. Този проблем става още по-голям във виртуалното пространство и се прилагат сложни правила на международното частно право”, коментира пред „Уикенд” доц.д-р. Стоян Ставру, юрист и специалист по био етика. С това той обяснява липсата на наказателна отговорност спрямо лицата, регистрирани в канадския сайт, както и правните затруднения пред казуса с трафик на яйцеклетки, когато става на въпрос за внос и износ от различни стари. Така основният въпрос относно търговията с генетичен материал онлайн се проблематизира най-вече етически, обвързвайки се с т.нар. реификация или иначе казано – остоковяването на човешкото тяло. Защото въпреки самоинициативата на дамите, трафикът с човешки клетки би могъл да се изтълкува като още един начин жените да бъдат търгувани.


Едновременно с това обаче юристът напомня, че продажбата на яйцеклетки е престъпление и като такова е забранена и наказуема от държавата дейност. „Според българското законодателство търговията с човешки яйцеклетки се смята за част от трафика с хора,  престъпление по чл. 159 а и чл. 159 в НК и засяга изключително чувствителни от етична гледна точка въпроси. Съгласно чл. 5 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, те не могат да бъдат предмет на възмездна сделка“, коментира юристът. Неспазването на закона може да доведе нарушителите до лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 3000 до 12 000 лева.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.