Проф. Кортенска избухна: Спрете позора „БНТ на 60”! Историята на телевизията е сведена до евтино естрадно кабаре

1 408

Проф. д-р Мирослава Кортенска е български театрален критик, културолог и медиен експерт. Преподавател в катедра „Кино, телевизия и театър“ в Югозападния университет в Благоевград (от 2000 г.) и изследовател на културните процеси на 20-и век. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на учените в България.

В последните дни от категоричната позиция на българските политици става пределно ясно, че братоубийственото делене на историята ни с македонците не е невинен акт, че тези преправяния на миналото са легитимация за придобиване на тежест на една никаква държава като Северна Македония, за да стане член на ЕС. За радост България ще отстоява героите си, историята си, които именно я правят европейска държава, с идентичност. Европа на силните нации става все по-актуална!

Оказва се, че като част от този процес на съвременно „пране“ на историята, изскачат и други факти, които също се налага да бъдат поставени на масата за обсъждане.


Става дума за 60-годишнината на националната ни телевизия –  БНТ, и главно затова как то се отбелязва с днешна дата. Предаването, водено от Драго Драганов – „БНТ на 60”, прилича повече на кичозна шоу програма с опоскан от чевръсти бюрократи бюджет: с пайети, големи изкуствени цветя, силно начервени естрадни певици от близкото минало, които ръсят откровени банализми.
В предаването виждаме още фалшиви усмивки и задължително отблъскващия соц хумор. Представянето на изминалите години на БНТ като развлекално шоу разкрива предназначението на медията през годините на соца, където имаше мюзикхол, забавни и новогодишни програми и всякакви фойерверки, за да се заглушат реални факти, за да се притъпят настроения в обществото, за да се прикрият важни процеси, които текат в държавата на Тодор Живков. Между впрочем той се появява многократно на екрана и днес в предаването на Драго Драганов, и то с неговия плосък хумор и оптимизъм…

БНТ извайва своеобразен паметник на диктатора Живков, омекотяващ образа му на жесток и примитивен самодържец, разправил се с всякаква вътрешна и външна опозиция, посредством мили спомени от приближените на режима знаменитости.
Дали изминалите години приличат на мил скеч с Йорданка Христова, снаха на ЦК, с Катето Евро, вечна дръжка на микрофон?! Стигна се до там да чуем от устата на Николина Чакърдъкова, че й липсва петъчната руска телевизия и едва ли не призив да върнем онова „славно” време. Реакцията на водещия бе нелепа – усмихна й се мило и каза: „Е, ти ме уби!”. Цялата тази натрапвана забава от отминалите години е доста потискаща, да не говорим, че е старомодна и отблъскваща.


Кой зрител ще гледа всичко това? А, да – тези, които имат носталгия към времето на соца, които искат упоително да си живуркат в него – в гланцираната картинка на близкото ни минало. Тези, които бленуват руската телевизия всеки петък да се завърне и у нас! Към тях явно е насочено това предаване.

Реклама


Тук има два сериозни фала. Освен събуждането на носталгията, налице е и подмяна на ролята на медията. Развлекателното, колкото и то да се пъне, вече е ясно, че през годините на соца прикрива сериозни проблеми. Магьосникът Хачо Бояджиев, агент на Външно разузнаване, беше именно такъв телевизонер, който със замах успяваше да изплакне очите на зрителите с разголени балерини, с музикални номера и вариететни фокуси, с шеметни концерти и забавни програми. Драго Драганов също се опитваше да направи това преди години с предаването си „Чай“ – със слонове в студиото и други подобни безумия… Това е видимата „хватка“ на телевизията ни през последните поне 40 години. Ярка и запомняща част от пропагандната машина на патоса, оптимизма и така наречената „малка правда“, където се концентрираше немощната критика…


Това ли иска да покаже предаването на Драго Драганов „БНТ на 60”? Това ли е историята на тази обществена медия? Сякаш 10 ноември не съществува, амнезия ли затри доста премълчавани истини? Последните 30 години сякаш са се изпарили…
Това е толкова инфантилно и не толкова безобидно. Представянето на случилото се в БНТ за тези 60 години – 30 години соц + 30 години преход. Освен тези чаровници, които пеят, за да приспят или разсеят, къде са сериозните журналисти, опитите им да пробият с информация, с друга гледна точка?! Дори драматизма на опитите за истинска журналистика и макар частичните усилия за дебат, мнения, са доста по-важни не само за медията, но и за обществото ни. Отказът от тази истина за БНТ е голямото прегрешение на днешното юбилейно предаване. То ясно показва, че няма равносметка и тази шоу развлекателност се натрапва на обществото и всички си стоим в нирвана…

Това се нарича престъпление към историята – наистина, арогантна подмяна и „пране“ с колосване.
Защото БНТ е гигант не само със своите 60 години, а с дългогодишните си опити да се превърне в истинска медия, с истинска информация и в обществена полза. На „Сан Стефано“ 29 е препълнено със счупени съдби, с титанични усиля за превръщането на БНТ в достойна обществена медия, а не в тъпа пропагандна машина. Имената на тези телевизионери са известни и странно защо сега, на юбилея, са удобно премълчани. Всъщност през годините се оказва, че пропагандата не е трудна за правене. Но тя драматично превръща способни телевизионери в марионетки и именно този драматизъм представлява историята на БНТ. Битката за журналистическото право срещу непрекъснатите опити всичко да бъде фризирано, гримирано и насила усмихнато. И Драго Драганов като лимонадения Джо да бъде лице на този път на БНТ, изпълнен с конвулсии…


Спрете предаването „БНТ на 60” в настоящия му вид, господа от БНТ! В него няма нито история, нито смисъл. Има плакнене на егото на някакви мухлясали звезди на соца. Стига! Това е опит за покушение върху най-голямата ни медия, върху нейната сложна история, поуките й и днешните гледни точки…
При това с патоса да продължаваме конвейра на фалшивото развлечение. Но и това не се получава – нито на Драго Драганов, нито на други развлекателни формати, по други телевизии. Всичко е плоско, просто един напън! Защото не е осъзнато развлечението като вид безизходица в телевизионната машина, предназначена да информира и други доста сериозни дейности. Много важно осъзнаване за една медия, за един зрител… Иначе кухота! Затова ни „Фермата“, ни „прабългарите“ по Нова могат да имат център, да обърнат погледите на зрителите.


Или „малката правда“ в разследванията, шумно рекламирани напоследък. Е, не може като разкриваш някакви третостепенни безчинства, да си спокоен като журналист. Впрочем, това най-много ме порази във връщането на екран на Васил Иванов и неговите разкрития. Не са сресани, агресивни са, някак изнервени… Той наистина е  разгневен, че дори обикновени хора са пропити от корупция. Предполагам, защото не може да направи едно крупно разследване за голямо нарушение с участници от по-високите етажи на властта. Пожелавам му го!


И накрая – със стари хватки за развлекателност на всяка цена и фокус върху „малката правда“ , практикувани от медиите ни по време на соца, никого няма да трогнете, господа телевизионери! Трябват нови визии, в новото ни време. Както и отговорност при представяне на историята… Защото се идва до един момент на радикалност, като със Северна Македония… „Прането“ на историята е доста рисково занимание, да знаете!

1 Коментар
  1. Хари казва

    Ах, това печално известната Мирослава Кортенска ли е. Браво! Колкото и да се пудри с титли от някакви си третокласни университети, все тая. Ето Ви едно свидетелство на отминалете време.
    Много ми харесват педалчета комсомолци от 60 – 70-те години, които плюят демонично върху битието от времето, от преди демокрацията, като Веселин Тодоров, на когото номенклатурно му купили пиано за 1500 дойче марки и правел
    с ДКМС концерти дето „да изкараме едни пари“ и т.н. Това очевадно са „ценните свидетелства на времето“, които БНТ запечатва по случай 60-годишнината. Небивалиците, които разправя как бил станал на кокъл като студент на лятна ДКМС бригада, как са режели дрехите и косите им и как, и как… Явно е прекалявял перманентно с долнопробен алкохол като студент, та го е хванал този делириум тременс. А какво да кажем всички останали без дудуците?
    Аз лично не съм бил никога потърпевш, свидетел или получавал в личен разговор, от и на каквито и да било такива събития. Тогава с какво право някаква си номенклатурна креация си позволява да разпространява евтината си макулатура. Ах да, забравих, той е част от огромната машина за пропаганда и агитация, тоест доброто прасе което всичко яде, пардон, за което парите не миришат, стига да плащат, преди или сега, доброто прасе всичко яде…
    Като куриозен факт – невинно свидетелство за това време: Една година в техникумът бях избран за комсомолски секретар на курса. Нямам спомен нито преди това, нито след това, да сме развивали каквато и да било комсомолска дейност, но напълно си спомням отчетното събрание след едногодишното ми секретарство. Събранието продължи скоростно по часовник, в присъствието на комсомолски активист от Учкома на ДКМС точно 3 минути: откриване, отчет, че сме преминали оттатък хоризонта на светлото бъдеще, закриване,“Хайде скъпа, време да си ходим“. Учкомът гледаше като поразена от гръм с 1 000 000 000 волта.
    За разлика от студентите по това време, нямам спомен кога и как съм бил изключен от ДКМС. Сигурно е било поради
    неплащане на членски внос – нещо тривиално за всеки един без дудук (по модерно вувузел). Очевадно, че това е доказателство, че ДКМС е бил резервоар, от който са били подбирани активистите като гореспоменатият. А тези без дудуците/вувузелите са духали таратора, каквото и да значи това. Тези, които са били свидетели на това време – разбират прекрасно. Между другото винаги съм имал буйна коса и никой никъде и никога не ми е правел какъвто и да било проблем, като изключим казармата.
    Ако някой предполага,че съм минавал между капките, затова че съм бил от „недосегаемите“, трябва да го разочаровам, иначе трябва да предположа, че съм седял върху рамото божие във висините, откъдето съм наблюдавал, пренебрежително случващото се. Ха,ха – каква идилия.
    Що се отнася до музиката, винаги съм предпочитал да слушам хубава музика независимо от стила и жанра стига да е мелодична и оригинална. За съжаление българската музика не съответства на изискванията ми. В много от случаите песните са преработка (кавър) на оригинала, изпълнени от певци без гласови данни. Освен това на българските певци им липсва емоционална интелигентност, особенно на „звездата“ на естрадата Лили Иванова, която я замества с някаква странна жестикулация. Да не говорим за неправилната звукорежисура, при която инструменталът доминира над вокала.
    Още си спомням солистката на Матиа Базар – Антонела Руджери с нейният изключителен брилянтен глас.
    Който искаше да слуша хубава музика, просто въртеше копчето на радиоапарата, докато попадне на радио Метроном – Букурещ. Всички легендарни групи бяха там. За съжаление – нямаше нито една Българска, уви. One Way Ticket на Eruption с Прешъс Уилсън се чуваше на улицата от всяко кафене.
    За какво точно точно говорите нещастни комсомолчета?!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.