Take a fresh look at your lifestyle.

Братът на проф. Вучков се похвали: Вече е официално – аз съм единственият наследник на брат ми, но ми е все едно…

0 358

Миналия четвъртък беше голямото сбогуване с Юлиан Вучков, а съболезнованията на траурната церемония приемаше Михаил Петров. Емблематичният актьор от Народния театър е полубрат на професора по майчина линия и докато батко му беше жив, двамата не поддържаха никакви отношения. Нещо повече – водещият на „Времена и нрави” неведнъж си позволяваше да се изказва нелюбезно за своя талантлив родственик.


Да, славният член на Имперската трупа беше хулен от Юлиан, но след смъртта му получи цялата му собственост. Във вторник, 1 октомври, излезе удостоверението за наследници, според което за 70-годишният артист остава абсолютно всичко, притежавано от брат му – и дома му край НДК, и евентуалните му спестявания, и 5-те му хиляди книги. Репортер на „Уикенд” побърза да се свърже с Михаил Петров и го разпита какво ще прави с изненадващо придобитото имущество, но му зададе и други въпроси, свързани с човека, който „гледаше и не вярваше на ушите си”.



– Г-н Петров, излязоха доста публикации след смъртта на брат ви Юлиан Вучков, в които беше замесено името ви…
– Да, за жалост. Говорят се и се пишат абсолютни неистини! Съжалявам, че се оказах въвлечен в художествени измислици. Господ вижда, той подрежда нещата. Не дължа обяснения на никого, но е добре хората да добият, доколкото е възможно, реална представа за случая. Причината да ви вдигна телефона, е че и „Уикенд” беше деен участник в сюрреалистичния сценарий. Предупреждавам обаче, че това е последният ми разговор по темата. В този сериал повече няма да участвам по никакъв начин, дори и да съм провокиран. „Останалото е мълчание”, както казва Хамлет. Аз преди всичко съм актьор, освен брат на Юлиан Вучков. Винаги съм се дразнил, когато съм бил представян просто като негов роднина, защото имам солидна биография зад гърба си и успехите ми са много. Самостоятелна творческа единица съм. Сега през октомври съм юбиляр – ставам на 70, а играя в 5 представления, от които 2 са поставени от мен. Иска ми се и други колеги на моята възраст да имат значими, централни роли в цели 5 спектакъла на първия ни театър. Искрено им го пожелавам.


– Вие ли сте единствен наследник на колоритния проф. Вучков?
– Да, получих удостоверението за наследници – аз съм единственият. Никой друг не фигурира в документа. Смъртният акт също е при мен. До вторник не знаех, че аз ще наследя брат ми. Допусках, че е възможно да се е обърнал към нотариус. Вестниците доста избързаха, като обявиха още миналата седмица, че аз ще получа наследството на Юлиан Вучков.


– Избързали са, но не са сгрешили…
– Да ви кажа честно, хич не ми пука дали съм единствен наследник. Имам достатъчно, за да мога да живея. Не съм алчен. Първото, което ще направя като наследник, е свързано с огромната библиотека на брат ми – над 5000 тома. Въпрос на дни е книгите да се озоват в Столична библиотека. Дори вече е разговаряно по този въпрос. Библиотеката му е огромна ценност за хората романтици, а за прагматиците струва повече от едното апартаментче.


– Говори се, че брат ви е имал много пари в банка…
– Не мога да кажа нищо, не знам. Заклевам се, не съм проверил на този етап. Дълбоко се съмнявам обаче, че е така, както казвате, не мога да повярвам, че това е истината. Имаше години, в които Юлиан дори не беше на работа.


– Вие ли организирахте погребението на брат си?
– Погребението беше организирано от траурната агенция на негов много близък приятел, но имаше нужда и от мен. Ходил съм навсякъде с въпросния човек. Преди да науча, че брат ми е починал, пътувах 1000 километра от Гърция до Русе, защото имах работа. Новината за кончината на Юлиан ме свари в крайдунавския град. Свърших си ангажимента там и веднага потеглих за София, та в 8 часа сутринта да освободя трупа от моргата. Погребението нямаше как да се състои, ако не бях сторил това, хората нямаше да има на кого да се поклонят. Направихме прощалната церемония и, слава Богу, тя мина без ексцесии и провокации. Приятелите и работодателите на брат ми от „Евроком” също участваха. Бяха и човекът с траурната агенция и двата ангела – Алина и Виктор, които по думите им са се грижели за професора в последно време.


– От какво умря брат ви? Възможно ли е да жертва на лекарска грешка?
– Отиде си от масивен инфаркт. Звъннаха ми от ВМА и ми съобщиха, че е починал. Според мен лекарите са си свършили добре работата.


– Вие ли взехте решението брат ви да бъде кремиран?
– Не. Решението си беше негово. Приятелят му от траурната агенция и хората от „Евроком” го потвърдиха. Брат ми е споделял желанието си и с други хора. Изпълних волята му. Полагането на урната ще стане след 40 дни.


– Къде ще положите урната?
– Желанието на брат ми е било да положим урната при майка ни, въпреки че той за съжаление си беше позволил доста ужасни неща да каже срещу мама и баща ми. Това до голяма степен утежни и нашите взаимоотношения. Една латинска поговорка гласи: „За мъртвите или хубаво, или нищо, но истината!”. Трудно ми беше да слушам и чета неистини за покойните ни родители.


– Каква ще е съдбата на апартамента на брат ви?
– „Просторният” апартамент до НДК е всъщност на смешната площ от 60 квадрата. Навсякъде говорят, че е огромен и наследствен, а не е такъв. Не отговаря на истината и това, че е ябълката на раздора ни. Жилището го даде на брат ми Георги Йорданов – министър на културата по времето на соца. Професорът си го е платил със свои пари. Пак казвам – само 60 квадрата е площта. В момента заможните хора имат тоалетни и бани с тези размери. Не мога на този етап да кажа какво ще правим с апартамента. Това ще го обсъдим тепърва с близките ми, ще трябва да направим дълъг разговор и анализ. Но категорично тези около 5000 тома, събрани от Юлиан, ще отидат директно в Столична библиотека. Чакам само да ми мине юбилеят (8 октомври – б. р.).


– Ходихте ли вече в апартамента на Юлиан?
– Към момента съм влизал само в антрето за около 5 минути. Не съм докосвал нищо в жилището. Тези дни ще поставим СОТ и ще освободя „живата охрана” – Виктор. Засега ключовете са у него – гласувал съм му това доверие.


– Някога имали ли сте проблеми с брат ви за наследството на майка ви?
– Не, майка ни беше толкова бедна… И двамата сме тръгнали от минус нула.


– Приживе брат ви пишеше и говореше доста зле за вас…
– Така е, но нещата, които твърдеше, са силно неверни. Не знам защо го правеше… В статии е описана абитуриентската му вечер, когато е бил на 17 г. Ами няма никаква истина…


– Пастрокът му – вашият баща, бил бесен, че семейството е пръснало пари за абитуриентския костюм на Юлиан и взел да му се подиграва, че изглежда нелепо в него. Когато брат ви възразил, татко ви си свалил колана и го пребил. Докато го налагал, вие сте гледал безучастно, а накрая сте казал: „Малко ти беше!“… В тази ужасна история ли няма никаква истина?


– Трябва да се има в предвид, че разликата ни е 13 години и няколко месеца. Аз съм бил на 3 години и половина по онова време. Струва ли ви се възможно едно току-що проговорило дете да каже нещо такова? Замислете се, че няма как да е истина.


– Защо брат ви говореше така по вас адрес?
– Не мога да кажа, макар да имам свои си мисли в това отношение… Някак си хората се разминават в живота… Така е било писано. Факт е, че аз не съм казал и половин изречение срещу Юлиан. Бог да го прости! Бог ще подреди нещата…


– Защо никога не отвърнахте на професора?
– Нямаше смисъл да му отговарям и да се оправдавам, това щеше само да утежни още повече нещата. Дори и да бях казал нещо, по никакъв начин не бих могъл да му обърна мисленето. Юлиан дори във в. „Уикенд” споменаваше неща, които взаимно се изключваха. В една публикация изреждаше „няколко лицемерни актьора от времето на соца”, като слагаше там и моето име, но добавяше: „Михаил Петров поне е талантлив!”. Тоест и аз съм лицемер, но поне талантлив. Другите изброени са звезди, но дори не искаше да ги признае.


– Поне чат-пат не си ли контактувахте? Последно кога разговаряхте?
– Чат-пат се чувахме по телефона, когато Диана (Душкова, голямата любов на професора – б. р.) се появи в живота му. Тя беше наистина светла личност, изключително лъчезарен, топъл човек и правеше неистови опити да ни сдобри. То истината е, че ние никога не сме се карали, но студенината си е студенина. Не е нужно да си се бил с някого, за да сте смразени. Виждали сме се да пием кафе с Юлиан и сме си говорили, но това беше много-много отдавна.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.