Проф. Вучков часове преди смъртта си: Щом моето сърце не ме иска, не го искам и аз!

0 781

„Щом моето сърце не ме иска, не го искам и аз!”
С тези думи напуска кабинета на известен столичен лекар преди седмица проф. Юлиан Вучков, пише „Уикенд“.
.

Колоритният интелектуалец, тв водещ и автор на 32 книги е посъветван да влезе по спешност в болница, за да се лекува и от проф. Иво Петров, който е сред най-добрите специалисти в страната. Това обаче никак не се нрави на Юлиан Вучков, който е отявлен работохолик. Той е твърдо решен, че в неделя на 22 септември ще води предаването си по телевизия „Евроком” „Времена и нрави”.
„Щом моето сърце не ме иска, не го искам и аз”, с усмивка отсякъл Вучков при напускане на здравното заведение, облечен както всяко лято с емблематичния си бял костюм, без дори да си дава сметка, че в последния ден от лятото сърцето му ще бие наистина за последно.

Силни болки в кръста пронизват професора в събота срещу неделя вечерта. Към 3 часа призори той се обажда на Виктор, момчето което през последните 4-5 месеца го наглежда и му помага за всекидневните разходки из центъра на София. По телефона проф. Вучков звучи притеснен. Споделя, че се чувства много схванат и има силно главоболие.

Младият мъж отива рано сутринта в апартамента на професора и се опитва да вдигне тонуса му, като му прави попара и айран. Преди това Юлиан повръщал и не искал да хапва някаква тежка храна. Взел някакви хапчета и уж се подобрил.


В следобедните часове му прилошало и се наложило да викат линейка от ВМА. Лекарите го прегледали, сложил инжекция, включили му система и той ги отпратил с надеждата, че е живнал. Казал им, че довечера ще бъде в ефир и ще ги поздрави, което ги втрещило. Въпреки че видимо не бил добре, проф. Вучков непрекъснато повтарял, че трябва да реализира предаването си.
В късите часове последвала втора криза и второ повикване на линейката. Докато чакал медиците, пиперливият водещ се обадил в телевизията, че не се чувства никак добре и очаква лекарски екип. От там решават да пуснат стари негови предавания, за да запълнят ефирното време. Докато бере душа, в ефир върви негово старо интервю с Маргарита Хранова, която обещава на зрителите, че ще изпее четири-пет песни.


Малко преди 19 часа медици от ВМА качват проф. Вучков с носилка в линейката. Един от тях моли асистента му Виктор да каже на водещия да се изправи, ако има сили.
„И аз му казах. Тогава професора скочи като горила. Все едно е здрав и прав. Питаха го за телефонни номера на роднини, а той крещеше: „Нямам семейство, нямам брат, нищо нямам. Ето това момче ме гледа”. Посочи мен. Така екипът взе моя номер и ми казаха да чакам, да се обадят. Звъннаха ми, за да ми съобщят тъжната вест. Разбрах, че са го реанимирали в шокова зала. В 20,20 часа ми се обадиха, че е изпаднал в шок и си е отишъл”, разказва пред репортер на „Уикенд” в късната неделна вечер самият Виктор, който приживе Юлиан наричаше Вико.

Предполага се, че тихият убиец, както наричат инфаркта, е покосил самотното сърце на неуморимия критик. Минути по-късно Виктор звъни на Мартин Карбовски, с когото се познават, за да разкаже за кончината на народния любимец.
До последния си дъх професорът не вярвал, че проблемите му идват от сърцето, за което повечето лекари казвали, че е здраво като на космонавт. Той бил  категоричен, че трябва да търси спасение за постоянно изтръпващите си крайници и различните схващания по тялото от невролог. Настоява за консултации с няколко специалиста, за да се хване с точност корена на болежките. Понякога дори изнервя приятелите си лекари, защото ги държи по 45-50 минути в личен разговор, в който се обсъжда всичко – от нарушения му сън, през зеления чай, който пиел всеки ден, до цвета на сутрешната му урина.

Телевизионната легенда споделя, че се страхува от смъртта, защото не знаел какво представлява – болезнена ли е, приятна ли е, къде ще отиде душата му след това, ще изядат ли червеите тялото му. Разказва, че работи върху две книги, които много иска да бъдат завършени и обещава, че ще покани всички помогнали му в този труден за него момент на презентациите на творбите.
„Професорът си имаше своите здравни проблеми от години. Пиеше много лекарства, част от които бяха много силни, много скъпи и за сърце. През последните месеци си личеше, че силите му го напускаха. Въпреки това продължаваше да пише – винаги легнал в спалнята – по пижама и чорапи. Поради тази причина често му се образуваха рани от залежаването, които почистваше с разни мазила. Цапаше пижамите си и ме караше редовно да му купувам. Ден преди да почине също му купих две нови пижами – те бяха като негово домашно облекло. Така и не остана време да ги носи…
Познаваме се от четири десетилетия и аз съм набирала почти всичките му книги, които са излизали на пазара. С Вучков се работеше трудно, защото има препирни, уточняване, връщане назад, нови мисли, нови думи, които се сеща да добави по някое време. Диктувал ми е какво да пиша по 4-5 часа, без да става от леглото. В такива моменти не вдигаше и телефона си. Не се сещаше и да яде. Отделно, че не преяждаше и не наблягаше много на месните продукти. От време на време ме пращеше да му взема кюфтета. Шест кюфтета ги ядеше два дни.
А сега чувам, че имал някакви нови приятели от 2 години и с тях се виждал през ден. Странна работа, къде са били тези хора и защо никога не съм ги засичал в дома на професора?! При условие, че както се вика – мога книга да напиша за живота му, защото се познавах много добре и с любимата му Диана. Тя трябваше да бъде моя кръстница, защото много искам да се кръстя. В деня преди да почине дори ми купи рокля за кръщенето, но стана белята и си останах некръстена.

Освен, че набирах книгите му, чистих, готвих, пазарувах. Наистина беше зле човекът. Намирала съм го да пълзи по пода и да си търси едно хапче. Казвам му: „Зарежи хапчето, Юлиане, отвори си нов блистер и пий”. Отвърна ми: „Защо да отварям нов, ще си намеря изтърваното хапче”.

Реклама

В апартамента му останаха цели торби с хапчета за сърце, хранителни добавки, био продукти – добре е да се дарят на хора в нужда сега”, разказва пред „Уикенд” Наташа Яковска, която в продължение на години не само набира книгите на театралния критик, но и служи за негов верен душеприказчик. Двамата непрекъснато се карат, но часове по-късно се помиряват.
Самотата е тази, която разяжда до кръв сърцето на Юлиан Вучков.

Две години след смъртта на любимата му жена – дългогодишната преподавателка по български език и литература и прекрасен преводач от руски и полски – Диана Душкова, ученият не може да излезе от тежката депресия. Времето, прекарано с нея той определя като най-щастливият момент в живота му. 10 години под един покрив са единствените, в които професорът сияе, окрилян от любовта. След внезапната кончина на Диана през юни 2017-а професорът се затваря в себе си. Посещават го малцина приятели, а единствената радост от живота, която намира, е в работата му в „Евроком”.


„Скъпа ми приятелко, преди 2 часа загубих моята Диана. Вървя от „Пирогов” към центъра пеш и плача. Сега вече и моят живот свърши. Повече не виждам смисъл да живея. Няма да изкарам дълго без нея, защото мен никой не ме обича. Такава ми е орисията. Да съм известен, да имам много почитатели, но да нямам семейство, да нямам любима жена. Единствено Дианка ме обичаше. И ме чакаше вечер след предаване на терасата. Като видеше служебната кола на „Евроком” почваше да маха с ръка и да крещи: „Хайде, Юло, качвай се бързо да видиш каква вкусна храна съм ти приготвила. От други хора грижа към мен не съм изпитвал. Дори като дете от майка си”, проплаква пред своя близка водещият на „Времена и нрави”.

След Диана ученият опитал на няколко пъти да разчупи самота. Срещал се с жени, опитвайки се да ги убеди, че на него госпожа за плътски наслади не му трябва, а просто някой, които да върти домакинството, да го наглежда как е от време на време и да намират общи теми за разговор. За съжаление удрял на камък. Голяма част от госпожите, склонили да прекрачат прага на апартамента му на столичната ул. „Христо Белчев”, били изключително религиозни. Една дори му казала, че след като вечерят трябвало да паднат на колена и да се молят на Бог. Проф. Вучков се разгневил и с режещ глас обяснил: „Това е апартамент, а не църква. И аз не съм Господ, а мъж. От молитви нужда нямам, не съм на умирачка, не съм и набожен”.

После й пъхнал Библията под мишница и я натирил през вратата.
След време попаднал на още няколко дами – все така упорито вярващи и непрекъснато говорещи за Бог и човешките грехове. Професорът ги изслушвал, но пак отпращал, защото си търсил събеседник на тема любов и изкуство, а не църковни проповеднички, които непрекъснато да му натякват, че хората са смъртни и трябва приживе да се молят за изкупление на греховете си. Освен това бил гневен на Твореца, че му отнел Диана едва на 63 години, което било крайно несправедливо. Правело му впечатление, че у нас качеството на жените било ниско – ходели като изсулени, немити, невчесани, често без грим и с дрехи на бабички, интелектуалното им ниво било около нулата. Нито една дама не се доближавала до йота от чара на незабравимата Дианка, единствената, която успяла да намери място в сърцето му. За това останал сам самотен до края на дните си.

Внезапната смърт оставя цялото му богатство в ръцете на неговия полубрат – актьора Михаил Петров. Той ще наследи апартамент в идеалния център на София, спестените над 500 000 лева в банка, ценни картини и огромна библиотека. Крупната сума е събрана през целия живот на професора. Той винаги е имал високи доходи, но живееше аскетично. Сам разказваше, че „дръпва материално” през двете години, в които води предаване по несъществуващата вече  ТВ2. Там му дават по 7000 лева на месец. Юлиан получаваше и максималната пенсия, която вече е 1040 лева.


Публична тайна е, че двамата с полубрат си не се понасяха и през последните 30 години дори не се чуваха по телефона. Проф. Вучков беше забранил на приятелите си да говорят за Михаил, който цял живот живеел в неговата сянка и слава.


Приживе мечтата му бе да оформи завещание и да дари жилището и книгите си на Националната библиотека. Представяше си как хората ще идва в дома му, ще го разглеждат като музей и ще могат да седнат, за да почетат някоя книга. Радваше се,че ще могат да видят вещите му с очите си и така той да живее вечно в сърцата им. Времето не му стигна, за да изпълни намерението си.
Юлиан Вучков издъхна на символична дата – 22 септември, когато честваме обявяването на Независимостта на България. Това бе един от празниците, които той почиташе. На този ден, както и на 3 март, 24 май и 6 септември, слагаше националния трибагреник на малкото си балконче в дома си.


„Юлиан, който отстояваше яростно своята независимост и бе опозиция на всяка власт, си отиде точно в този ден“, намират символика приятелите му. Случайно или не, преди 98 години – именно на 22 септември, умира и патриарха на българската литература Иван Вазов. Той бе любимият писател на професора, който всяка година препрочиташе неговите произведения. Можеше да рецитира някои от най-известните стихотворения на Вазов, обожаваше и романа му „Нова земя“, чието ново издание си купи само преди седмица.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.