1 милион евро платени за свободата на убиеца Джок Полфрийман
Рекордните 1 милион евро са били заделени за свободата на австралиеца Джок Полфрийман, който за всеобщо възмущение бе пуснат предсрочно от затвора миналия четвъртък. Сумата е била предложена на един от най-популярните български адвокати преди 5 години, когато започват първите дръзки опити хулигана, убил младежа Андрей Монов в центъра на София, да бъде измъкнат от затвора и пратен в родината си, пише Уикенд.
„Беше пролетта на 2014 г. Тогава с мен се свързаха колеги и се видях с австралийски адвокат, представител на семейството на Полфрийман. Той е от много заможна фамилия, която има интереси във финансите, банковото дело и търговията с енергия. Родителите му не са чак толкова богати, силната фигура там се оказва чичото, а Джок е любимия племенник. Този чичо даже е съдружник на Рупърт Мърдок в някакво негово начинание”, разказва пред „Уикенд” юриста, който на този етап не желае да цитираме името му.
На срещата станало ясно, че фамилията е готова да задели 1 милион евро, за да може Джок да бъде освободен предсрочно. С парите трябвало да се направи шумна обществена кампания в негова защита – един вид, че е убил човек при самозащита, защото е помогнал на циганче, жертва на расизъм, както и да се търсят пробойни в закона и да се „стимулират” ключови фигури в съдебната система, които да преразгледат делото и да освободят убиеца. Първоначално идеята била да се подпише споразумение с Австралия, където уж Джок да доизлежи присъдата си. Това обаче така и не се случило.
„Истината е, че приех да работя по случая, защото ми се струваше интересен. Учудих се, че зад този млад мъж стоят толкова сериозни интереси и пари, че става дума едва ли не за политически въпрос. Колегите от Австралия обаче повече не се обадиха – разбрах, че срещу мен са били против от Българския хелзинкси комитет, които са препоръчали случая да бъде поет от техни приближени юристи. Така или иначе, резултата е вече налице – явно планът е изпълнен успешно”, разяснява адвоката.
Джок Полфрийман обаче няма да успее скоро да започне работа в Германия, понеже няма да напусне в близките дни нито килията, нито България. Това прогнозират юристи. Предстои да видим дали тези прогнози ще се сбъднат.
Засега е известно само, че убиецът на студента Андрей Монов разполага с пасаван.
Законът му дава възможност да отпътува от България. Въпреки това обаче той продължава да обитава общежитието за чужденци в Бусманци. Според източници на „Уикенд”, Полфрийман е охраняван от няколко екипа полицаи, които се сменят. Причината е, че властите се опасяват към общежитието да не се стекат стотици възмутени от помилването му граждани.
Делото около неговото предсрочно освобождаване (излежал е едва 11 от общо 20-годишното си наказание) протече тихомълком. То се гледа миналия понеделник, без да се дава гласност, за разлика от други подобни процеси. Чак в четвъртък, тоест четири дни по-късно, съдът обяви, че Полфрийман е условно предсрочно освободен. „Обикновено при такива дела съдът веднага, още в залата, съобщава решението си” – коментират юристи. Разбира се, допълват те, не е нарушение да се обяви решението и след няколко дни, но не е обичайна практика.
В Съдебната палата обаче се мълви, че съдебният състав, начело с Калин Калпакчиев, шеф на Съюза на съдиите, е
изчаквал да пристигнат в София журналисти
от чужди медии. Целта е била решението да се обяви, когато те са тук и могат да проследят всяка стъпка на Джок Полфрийман. На практика точно това се получи. Телевизионни екипи заснемат как Полфрийман се мести от Казичене в общежитието за чужденци в Бусманци.
С това обаче интригата около скандалното предсрочно освобождаване на убиеца на студента Андрей Монов не приключва. Юридическите ходове продължават един след друг. Първо, главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане Върховният касационен съд да възобнови производството по условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман. Иначе казано – да се спре пускането му на свобода на 11 година от присъдата. Това искане беше направено по молба на родителите на жертвата Андрей Монов и се предшестваше от бурни протести на граждани, политици и юристи.
Ден по-късно обаче ВКС върна топката отново при главния прокурор. Градският съд не бил е събрал всички нужни документи. Става въпрос за това, че Джок Полфрийман не е получил лично препис от искането на главния прокурор за възобновяване на делото. Документът бил изпратен по факса до началника на дирекция „Миграция“, но нямало разписка, че е стигнал до австралиеца. Затова според съда няма яснота дали искането му е връчено, дали се е запознал със съдържанието му, дали е организирал защитата си. В същото време преписът от искането е даден на адвоката му Калин Ангелов. Той обаче няма пълномощно да представя чужденеца и по това дело.
Съдия Галина Захарова от ВКС извежда мотиви от тази каша и е категорична, че след като не е връчен препис от искането, не може да се образува и дело по искането на главния прокурор.
До приключване на текущия брой на в. „Уикенд” не стана ясно дали все пак ще се преразгледа условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман след като бъдат събрани поисканите документи. До четвъртък те трябва да бъдат представени.
Юристи, с които се консултирахме, обаче прогнозират, че убиецът няма да бъде върнат обратно в затвора. Позовават се на практиката по подобни дела, които обаче не са били с такъв силен обществен отзвук и за тях се знае само в професионалните среди. Следващите дни явно ще са предизвикателство за правните светила у нас.
„И накрая какво излезе – коментират в кулоарите на Съдебната палата – дни и месеци, надълго и нашироко обществото беше занимавано със съкратената процедура, при която подсъдимите за тежки престъпления се признават за виновни и получат наполовина по-къси присъди. Накрая обаче, след всички тези бурни дебати, съдът пусна предсрочно Джок Полфрийман и направо се изплю върху всички, които протестираха. Големият проблем явно не е съкратената процедура, а това, че директно се освобождава убиец. При тази съдийска милост нищо чудно да станем атрактивна
туристическа дестинация за закоравели престъпници.”
Намесата на Българския хелзинкски комитет (БХК), казват запознати, е в основата и на условното освобождаване на Полфрийман. Стар адвокатски трик било, когато се води защита на чужденец, без особени изгледи за успех, да се потърси някоя неправителствена организация, която да застане авторитетно зад гърба му. Зад паравана на потъпкани човешки права, доста по-лесно се стигало не само до лежерни присъди, но дори и до директно освобождаване от отговорност, още повече, че и условията в нашите арести са наистина ужасяващи.
В случая на Джок Полфрийман става точно така. В престъплението му е добавено и циганче, (известно е, че правата на малцинството са приоритет за БХК) което той се бил спуснал да „спасява”, докато с раница на гърба минава през центъра на София. Адвокатът му Калин Ангелов дори публикува някакъв мъглив запис на ситуацията от онова време, който обаче не е приет от съда, когато тече процесът за убийството на Андрей Монов.
Да припомним, че Джок Полфрийман е на 21 години, когато убива студентът. Пред полицаите, които го арестуват тогава, заявява, че обича да пътува и често го прави. Отказва обаче да каже защо през нощта е нападнал групата младежи, които изобщо не познава. По данни на МВР те излизат от подлеза в центъра на столицата и са се запътили към дискотека. В този момент са атакувани от Джок Полфрийман. Андрей е прободен фатално и умира 15 минути по-късно. Убит е с един удар с нож в гърба, стигнал до сърцето. Такъв удар, според експерти по делото, изключва австралиецът да се е отбранявал. 19-годишният по това време Антоан Захариев също е ранен, но вади късмет и се оправя. Дни след този смъртоносен инцидент в английския вестник „Дейли Телеграф” се появява публикация за подобна агресия на Полфриймън в Австралия. В родината си по подобен начин налитал да се бие с нож.
Може би пък не е случайно, че плановете на чужденеца са след като напусне България да отпраши не към родината си, а към Берлин, където си бил намерил работа. Циганчето, което се бил спуснал да спасява от компанията на Андрей Монов, и до ден днешен никой нито го е виждал, нито го е чувал. Свидетели също не са го забелязали във фаталната нощ. Затова пък има очевидци, които си припомнят, че Джок се подвизавал в ресторант наблизо и там също размахвал нож и уплашените клиенти решили, че е пиян англичанин.
Циганчето, което така и не се появява никога повече, обаче е
удобната версия, зад която застава БХК
в защитата си на Джок Полфрийман през годините. Дали тази защита е била от чисто „самарянски” чувства, не се наемаме да твърдим. Няма, разбира се, и доказателства, че семейството на австралиеца се е отчело с подобаващи суми за тази егида.
От друга страна обаче са публично известни контактите между Калин Калпакчиев, председателя на съдебния състав, съкратил престоя на Полфрийман в затвора, с Българския хелзинкски комитет. Бившият член на Висшия съдебен съвет е награждаван в конкурса „Човек на годината”, организирани от БХК, в който впрочем беше скандално номиниран и самият Джок като борец за човешките права на затворниците. Другият магистрат от триото, което пусна австралиеца да си ходи, Весислава Иванова, също има тесни контакти с БХК, автор е на техен годишен доклад за правата на човека. Тези факти са отбелязани в искането на главния прокурор Сотир Цацаров, като изрично е подчертано, че няма нищо укоримо в това. В конкретния случай обаче е било въпрос на етика да си дадат отвод.
Затворниците у нас могат сами да искат условно предсрочно освобождаване след промени в НПК, направени през 2017 г. Те идват след решение на Съда в Страсбург по дело срещу България. До онзи момент такива предложения могат да отправят само окръжен или военен прокурор, както и комисия от затворническата администрация. Според Съда в Страсбург това обаче нарушава човешките права и създава и корупционни практики. Затова България е осъдена, а веднага след това парламента гласува промените. Първи от тях се възползват Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца от бандата за отвличания „Наглите”. Те моментално искат да бъдат пуснати предсрочно на свобода. Съдът отказва да ги освободи след избухнало обществено недоволство, а в парламента се заговори да се отменят току-що приетите поправки. Това обаче не се случи.
Разбира се, ако бащата на Андрей Монов – Христо Монов не беше бивш депутат и човек определено с широк кръг познати, сигурно нямаше да се разбере, че съдът пуска предсрочно Джок Полфрийман. Покрай него пък се разбра, че на свобода излиза и още един убиец – Борислав Динков (виж карето). Отново пуснат от съдия Калпакчиев, при това в същия ден!