ЛЪСВАТ ПОРЕДНИТЕ АФЕРИ НА СКАНДАЛНАТА ФАМИЛИЯ! Баневи возят с цистерни морска вода, за да пълнят басейна си в Бояна! Трима депутати на заплата при олигарсите (Вижте кои са)

0 364

След броени дни, на 24 септември, започва процесът срещу Николай Банев, мадам Евгения Банева и майката на олигарха Мария, с псевдоним Роза като съдържателка на явочна квартира на ДС. Преди да стигне до подсъдимата скамейка, фамилията изхарчи десетки милиони левове за всякакви парвенюшки прищевки. Капризите на олигарха и негова свита са наистина абсурдни, но парите за тях се пишат на сметка на приватизираните заводи, пише в новия си брой седмичникът „Уикенд“.

Например, с вода от Черно море Евгения и Николай Баневи пълнят басейна в резиденцията си в „Бояна”. Доставките на прясна морската вода стават всяка седмица. Тя се прекарва с 3 цистерни за сметка на химическия завод „Полимери”, който беше най-големият на Балканите, но Баневи успешно го нарязаха на скрап. Всяка неделя вечер цистерните с морска вода тръгват от Варна, за да пристигне на сутринта прясна доставка за имението на олигарсите. По настояване на съпругата Евгения 80% от водата в басейна трябва да е от Черно море, а останалите 20% – от язовира.


Солена черноморска вода е само една от екстрите на съпрузите, която се финансира с пари от „Полимери”. Заводът от Девня плаща и по 7000 лева на месец за газовото отопление на частната им резиденция в полите на Витоша. Освен това поема разходите и за доставките на току-що уловена риба, понеже Баневи не могат да слагат на масата си каквото и да е. Рибата и другите морски деликатеси също се карат редовно, най-малко веднъж седмично до Бояна. Това разкриват пред „Уикенд” очевидци, които и до днес не могат да се отърсят от преживяното като служители на забогателите нищожества.
Банев слага ръка на „Полимери” през 1998 г. чрез масовата приватизация, а през 2012 г. заводът вече е обявен във фалит. Рязането му на скрап обаче започва още през 2010 г. Тогава през май химическото производство спира окончателно, а Евгения напуска поста изпълнителен директор на „Полимери”.
Разкостването на „Полимери” тръгва от основното хале в завода – това за мембранна електролиза. През 2009 г. Банев спира работата в него, уж за профилактика.

Нужни са 500 000 лева,

за да се обновят съоръженията. Олигархът първо казва, че ще ги даде, но после отказва. След като основното хале е извадено от строя, за много кратко време фините съоръжения в него стават напълно негодни за работа. За капак избухва и пожар в съседно помещение, машините в което обаче са пълни с цветни метали. Източниците ни са убедени, че пожарът е умишлен. Бързо след това са изнесени скъпите метали.  
Съсипването на завода напредва с бързи темпове. По заповед на Банев са продадени 3 трансформатора за около 30 000 лева, въпреки че истинската им стойност е над 500 000 лева по изчисления на експерти. Дали Банев наистина е получил само 30 хил. лева за тях, или само толкова е обявил, а останалите е прибрал в някоя от офшорните си сметки, е друг въпрос. Любопитно е, че веднага след продажбата нарежда да му се занесат в чанта 30 000 лева в курорта „Русалка”, където по това време отдъхват двамата с мадам Банева. Трябвали му джобни пари…


Една след друга производствените машини и линии в Девня стават ненужни и следващата стъпка е ясна – започва нарязването им на скрап. През 2011 г. Банев прибира 7 млн. лева за „старото желязо”, а през 2012 г. – 5,5 млн. лева. И това е едва 30% от стойността на скрапа. Останалите 70% от парите за бракуваните машини и съоръжения се вземат от фирмите, които ги режат. Те, разбира се, не са на някакви случайни хора.


Заводът е нарязан от фирми на бившия икономически министър Румен Биков, но с огромната част от вторичните суровини се разпорежда Красимир Георгиев, зетят на Банев. Съпругът на сестра му Соня е бивш офицер в спецслужбите, а днес има бензиностанция край Стара Загора.
След като заводът е обезкостен, започва и събарянето на сградите.

„Дроби и изнасяй”

– това нарежда Банев на подчинените си. Имоти на „Полимери” са прехвърлени към други компании на великия приватизатор. Ремонтната база на завода е разрушена, а трафопостът й е продаден.  
За 25 хил. лева, поне това е официално обявената цена, са изтъргувани цистерните-вагони на „Полимери”, а локомотивът им отива за скрап. Разпродадени са още десетки коли и автобуси. Над 100 апартамента във Варна, собственост на предприятието,  са раздадени на свои хора. Например, бивш зам.-кмет на Шабла по тази линя се сдобива с три жилища в морската столица, без да плати за тях и стотинка. Някой пък отмъква нова инсталация за производство на ПВЦ. Банев обаче стои над тези неща и дори не си прави труда да я търси.
Накрая, преди окончателно да се зачеркне „голямата химия” в Девня, на работа остават едва 100-тина човека, докато по време на приватизацията са били 1860 души. Само за няколко години „Полимери” се превръща в планина от строителни отпадъци. И тогава са

платени 15 000 лева на известна журналистка

(името й се пази в редакцията). Задачата й е да направи  „разследване”. Според него за фиаското на химическия завод са виновни много други хора и инстанции, но не и олигархът Банев.
Е, в разследването не става дума, че в негова офшорна компания влизат над 15 млн. евро, при това само от скрапта на „Полимери”. Впрочем, след няколко години въпросната офшорка е закрита, за да бъдат заличени следите.
Друга офшорка – „Хънтли оувърсийз трейдинт корпорейшън” е използвана за обявяване в несъстоятелност на завода по хитра схема. Тя отпуска на „Полимери Инвест” над 40 млн. евро. За тях  финансовата къща „Сконто Съсекс” издава запис за заповед. При това офшорка „Хънтли оувърсийз трейдинт корпорейшън” се представлява от Цветан Расоков. Той е братовчед на Николай Банев и така милионите евро се превъртат и изпират между свои хора.
Освен това близо 50 млн. лева от химическия завод са раздадени на други дружества на милионера от Любимец. Парите са отпуснати уж като заеми за ремонт и обновяване – най-вече на любимата му „Русалка”, но също и на други фирми из страната. Тези 50 млн. лева са разпределени до края на 2011 г., като от тях едни 15 млн. лева почти веднага са отписани по „давност”, тоест – „Полимери” губят право въобще да си ги търсят.


Разбира се, Банев не е имал някакво определено отношение към химическия гигант в Девня, допълват източниците ни. По същия безхаберен начин е действал и в другите приватизирани предприятия. Например, олигархът продава най-големия кран в страната, който е собственост на „Тежка механизация” в Хасково, също приватизирана от него, за… 18 хил. лева. При това става въпрос за кран, който се придвижва из страната с 12 огромни камиона. Реалната му цена, казват запознати, е над 380 000 евро.  
Банев слага ръка на „Полимери” по линия на масовата приватизация. По-късно тегли и кредит от „Уникредит Булбанк”, за да плати и останалите 33% от завода. След това заемът е върнат с пари от предприятието, още повече че новият собственик заварва в касите му над 6 млн. долара. В годините преди Банев да се появи в Девня, източниците ни обясняват, че имало неписано правило – за всеки танкер, който изнася продукция на „Полимери”, работниците получават по една допълнителна заплата.

След като настъпва ерата на Банев,

премиите отиват на кино, но пък специално за новия бос е отворена сметка. Само той има право да я ползва, нищо че в нея се наливат пари на „Полимери”. Годишно от нея Банев се захранвал с 500-600 хил. лева, един вид за джобни. Подчинените му си припомнят също как са разнасяли огромни суми с куфарчета, включително и в чужбина, след брутални загуби в казина. Затова пък само до 2012 г. фирмите му дължали над 9 млн. лева за ДДС.
Олигархът и Евгения обаче не спират да хвърлят прах в очите на подчинените си, като ги будалкат, че компаниите ги очаква светло бъдеще. Специално за „Полимери” чертаели планове да го  съборят до основи и на негово място да вдигнат по-малък, но далеч по-модерен химически завод. Мадам Банева дори обявила, че някакви китайци са готови да дадат над 100 милиона евро. Нищо подобно обаче не се случва. Затова пък от химически цистерни на „Полимери” са направени джакузита за частния плаж в „Русалка”, допълват източниците ни и се чудят на акъла на този, който ги е поръчал и ползвал, тоест на самия приватизатор.
Е, сега за всичко това Банев и мадам Банева ще трябва да отговарят, заедно с майката на олигарха Мария Банева. Процесът срещу тях започва в близките дни.  

Реклама

Трима депутати от БСП получавали всеки месец заплати от олигарха

През всичките тези години, за да си осигури политическо лоби, Никалай Банев пръска щедро пари за подкупи на политици. Още по времето на Жан Виденов трима депутати от БСП всеки месец притичвали до офиса на „АКБ Форес” на бул. „Драган Цанков”, за да вземат месечните си заплати. Те получавали в пликче по 3000 долара.

В по-нови времена пък олигарсите започнали да „инвестират” в известен патриот, за да пази Банев от евентуални съдебни и други разправии. Как ще го опази, въпреки похарчените пари, предстои да видим. Фондът раздава също и десетки коли на разни хора, плаща телефонни сметки и т.н.

Бащата на Николай Банев – Бай Данчо приживе е единственият в семейството, който не одобрява начина, по който синът му се разпорежда с приватизираните заводи. „Аз съм се борил срещу капитализма, а ти сега искаш да го възродиш!”. С тези думи Йордан Банев отказва на Николай да го постави на ръководен пост в семейния бизнес.

Очевидци разказват, че след като разбрал, че синът му не е плащал заплати на работници в завод „Панайот Волов”,  възрастният комунист се скарал много жестоко с новоизлюпения капиталист. Случката се разиграла в курорта „Русалка”. Банев отвърнал на баща си, че като не му харесва, да си ходи. Бай Данчо запалил колата и си тръгнал. Почти до края на живота си Йордан Банев единствен от семейството не само, че не влиза в нито едно фирмено ръководство, но и остава да живее на село. В родното си Спахиево той отглеждал зеленчуци и плодове. Редовно праща щайги с домати и чушки на Николай. Натоварвал ги на автобуса в Хасково, а в София охраната на олигарха ги вземала от автогарата. Йордан Банев почина този януари на 85 години. 

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.