Take a fresh look at your lifestyle.

Слави Трифонов за миналото си: Да, бях приятел с мутрите! С Карамански си говорехме за изкуство, Илия Павлов спаси „Хъшове”

0 1 125

На 31 юли шоуто на най-известния водещ у нас – Слави Трифонов, слезе от екран.  Два месеца преди това Дългия обяви край на 19-годишната история на „Шоуто на Слави”, а думите му отприщиха буря от емоции и различни коментари, пише „Уикенд“.

Най-звърлите фенове на вечерното предаване недоволстваха. Заклетите му врагове обаче припомниха как е започнала телевизионната му авантюра и топлата му връзка с хора от ъндърграунда. Слави обаче изобщо не се срамува от дружбата си с покойните вече босове.

Самият той никога не е крил или отричал за близостта си с българския Дон Корлеоне Иво Карамански, босовете на влиятелната борческа групировка ВИС-2 Васил и Георги Илиеви, основателя на СИК Поли Пантев, Димитрий Минев-Руснака и един от най-богатите хора у нас в края на 90-те – шефът на „Мултигруп” Илия Павлов.

За връзките на Слави с хора от подземния свят се е говорело неведнъж. Публична тайна е, че висаджийското страшилище Васил Илиев бе убит пред емблематичния ресторант „Мираж” в кв. „Гоце Делчев”, отивайки на среща с шоумена. Показният разстрел на 25 април 1995 г. е първото поръчково убийство на знаков мафиотски бос у нас. Шоуменът не присъства на погребението, но в ефира на БНТ минути след разстрела на Васил Илиев обявява, че България е загубила един от най-достойните си синове и почти се разплаква. Година по-рано босът на ВИС командировал на свои разноски за световното първенство по футбол в Америка целия екип на „Ку-ку“ начело с Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев.

„Успях да опазя и себе си, и колегите си от тесни контакти с подобни хора. Онези, които не успях да опазя, които въпреки предупрежденията ми се свързаха с тях, платиха скъпо и прескъпо за това. Те си знаят… Очилата, колите, черните якета, пистолетите. Добре, да караме по ред. Черните очила… Имам проблем – докторите установиха преди няколко години, че зениците ми по-трудно се затварят, отколкото на нормалните хора. И аз приемам светлината по-болезнено. Докторите ми препоръчаха колкото се може повече да ходя с тъмни очила. Много от тях са с диоптър, но какво да обяснявам – ясно е, че очилата не правят човека. Черните якета пък са ми голяма мечта още от времето, когато нямах пукната пара в джоба. Както и на повечето български момчета от 70-те години. Съществуваха едни много яки якета – турски, но не можеш да се доредиш до тях. Беше си голяма гъзария. Сега с пистолетите е малко по-различно. Има и голяма доза харесване – мъжки играчки”, признава Дългия.

В 27-годишната си телевизионна кариера на Слави съдбата го среща и разделя с много хора. Някои, като Любо Нейков, изненадващо го напускат, за да го конкурират със собствени предавания. Други, още по-ненадейно му протягат ръка, за да му помогнат и изиграват ключова роля в оцеляването и прогреса му. Трифонов обаче не е неблагодарен и отделя място за всеки един от тях в своите две мемоарни книги – „За стърчането”, написана от Любен Дилов-син и „За мен е чест” от Иво Сиромахов.


„Аз бях приятел с тези хора и не се срамувам да го кажа. Бил съм близък с Васил Илиев, с брат му Жоро Илиев. Познавам Поли Пантев, Димитрий Минев-Руснака – не съм бил приятел с тях, но ги познавах. Да си мъж, означава да си държиш на думата, да си широко скроен, да се държиш достойно. Абсурдно звучи, но някои от тези хора наистина бяха такива. Не се срамувам и не съм се страхувал от тях.


Дали съм имал „мутренски заложби“ още от малък? С голямата пъпка на носа и виолата под мишница?! Аз нито съм мутра, нито съм Тони Бенет, нито Франк Синатра. Аз не мога да бъда съдник, а и не искам да се разкрачвам между двете крайности – приключенската екзотика и общественото заклеймяване. Повечето от т. нар. „борци“, „мутри“, „застрахователи“ и др. подобни бяха най-обикновени, объркани момчета, подведени от общата шизофрения на времето, от свободата и свободията. Някои си останаха такива, други станаха истински престъпници, трети – почитани членове на обществото. Всички обаче бяха забъркани от медиите, от мълвата, от беззаконието и политиците в едно общо, анонимно зло. И – разбира се – от модерния градски фолклор и от легендите, които те самите разпространяваха за себе си. Ако едновремешните квартални банди имаха същия достъп до свободните медии, вероятно и за тях щеше да има подобни легенди. Сигурен съм, че повечето от т. нар. мутри, които са се докосвали до нас, са се завъртали край шоубизнеса. Отъркваха се о нашата слава и се представяха в светлина, различна от истинската им.

Примерно откъслечните ми контакти с набедения за „кръстник“ Иво Карамански. Може да се стори някому смешно, но ние никога не сме говорили за неща, различни от литература, музика, изкуства, цирк. Иво беше осиновил цирка по едно време и се опитваше да го издържа. После правеха някакви артпроекти с Грета Ганчева, записаха цял албум, имаха концерт в зала 1 на НДК и между другото я препълниха… Иво много се впечатляваше от книгите, които чете в момента”, изповядва се Дългия.

Една от най-невероятните оферти, които Слави получил от Кръстника била свързана с актьора Стефан Рядков. Карамански настоявал да наеме брилянтния имитатор на тогавашния външен министър Любомир Начев. Благодарение на покойния майстор на макиажа Димитър Коклин, приликата между актьора и политика била поразителна. „Иво държеше на всяка цена да му „продам“ Стефан за следното: гримиран като вътрешния министър да го вози в колата си по софийските улици. В кабриолет. Да видят всички как Иво Карамански вози вътрешния министър… Той министърът сам се извози месец по-късно, когато телевизията го спипа в компанията на манекенки, точно когато беше станало поредното голямо престъпление”, връща назад лентата на спомените си Трифонов.


Както е известно, първата поява на шоумена в студентското предаване „Ку-ку” е в скеч, пародия на хеви метъл група, сниман в Студио 4 на БНТ през 1992 г. В шоуто го завел Влади Въргала, който видял тогавашния студент в Консерваторията с приятелката му Силвия Лулчева в кафенето на Сатиричния театър. Преди големия ефир в „Шоуто на Слави” по Би Ти Ви, телевизионната кариера на Дългия минава през „Каналето” и „Хъшове”. В първите години на забавните предавания Слави, Зуека, Стефан Рядков, Марта Вачкова, Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев често били наемани за участия. Екипът на Дългия бил „на повикване” по рождени дни, сватби и различни частни купони на братя Илиеви. Животът на Слави се превърнал в непрестанен низ от тържества, а той самият се чувствал като герой в култовата комедия „Четири сватби и едно погребение“. Имал си и специален шарен фрак, който бил ушит специално за ролята на водещ в „Ку-ку академия”, но той продължил да го носи.

След като „Каналето” било изгонено от БНТ, именно босът на „Мултигруп” Илия Павлов подал ръка на шоумена. Той обаче го разграничава от останалите свои познати от подземния свят. Павлов бил по-специален за него, тъй като бил доста различен като човек и истински приятел. Именно Илия Павлов се оказал в основата на конфликта на Слави с Иван Костов. По времето на Командира предаването „Каналето” бе свалено от ефира на БНТ. Когато се срещнал с Костов, премиерът му го обвинил, че подкрепя „Мултигруп” и руските интереси. До ден днешен Трифонов бил благодарен на Костов за спирането на предаването, защото именно той го амбицирал да продължи напред. В последните предавания на „Хъшове” шоуменът останал без пукната стотинка. Дори бил на крачка да продаде апартамента си в „Драгалевци”, но да има предаване.

„Истината е, че Илия Павлов спаси „Хъшове”. Той ми каза: „Ми там долу има едно мазе, ако искаш, може да излъчваш от него”. Никога не поиска нищо в замяна от мен. Подкрепата бе дотолкова, доколкото да можем да съществуваме на ръба”, спомня си Трифонов. Когато решава да отиде в Би Ти Ви, в продължение на месеци Трифонов се опитва да се добере до лична среща с шефа на телевизията. Тогавашният директор Албърт Парсънс го приема, а Слави успява да го убеди, че ще направи най-доброто вечерно шоу у нас. Така и става…

Трифонов никога няма да забрави втората си среща с Костов. Интервюто с него се оказало най-трудното в цялата му биография като водещ. През 2001 г. преди парламентарните избори, „Шоуто на Слави” поканило лидерите на всички политически партии. Костов също се съгласил да гостува. „Това беше смразяващо предаване. Имаше много тягостна атмосфера заради всичко, което се беше случило между нас. Той също не искаше да е там, но знаеше, че го прави заради рейтинг. Беше много трудно и шантаво да го интервюирам. И двамата избрахме да се държим професионално, аз реших да не отмъщавам”, споделя Слави.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.