Родните телевизии – „кутии за идиоти“! И през новия сезон ще бълват сериали с уродливи герои, певчески надпревари за скопци, джукести цицорани и т.н.

Чешкият милиардер Петер Келнер този път се е напънал здраво да вземе Би Ти Ви, след като не можа да стъпи на медийния ни пазар при предишния си скок към Нова ТВ. И докато за мен в личното качество на журналист продажбата на контролния пакет на „СМЕ“ представлява професионален интерес, внезапно се запитах: Нюансите на пазара говорят ли по какъвто и да било начин на крайния ползувател на медийния продукт? Човекът с дистанционното, независимо дали е впиянчен асистент по органична химия от БАН, менопаузна учителка в детска градина, или прибрал се от гроздобера в Испания циганин, има ли въобще отношение към фискално-корпоративните процеси, оформящи средствата за масова информация? Пише в. „Уикенд“

До такава степен сме свикнали с мантрите, че медиите у нас не струват, защото са на Кирил Домусчиев / Иво Прокопиев / Делян Пеевски/ Бойко Борисов/ „Америка за България”/ ЦРУ / КГБ / Валери Симеонов /група рептили и племенничката на Ванга, че дори вече не се заслушваме в тях. Толкова лесно е да оправдаеш липсата на съдържание с името на собственика, реално или предполагаемо, че вече се е превърнало във втора природа не само за публиката, но за съжалние и за нас – журналистите. Крайно време е обаче да погледнем истината в очите – големият проблем на родните медии не е олигополията – т. нар. концентрация на собствеността в определени икономически кръгове. Ужасът и мъката са в зашеметяващо нискокачествения, второразреден, малоумен, обидно инфантилен продукт, който получава обществото с посребрената лъжичка на лъскавите студия и скъпите декори.

Ако искате, сменете хипотетично Кирил Домусчиев с Майкъл Блумбърг. Ако не ви е достатъчно авторитетен, измъкнете от поредния купон с малолетни Силвио Берлускони и вземете него. Крайният резултат е, че в праймтайма пак ще гледате някоя джукеста цицорана с вафли в косите, която се опитва да държи черпак, макар да е очевидно, че е свикнала да хваща само джойстика на гаджето си, пред тиган с бъркани яйца в „Черешката на тортата“.

Дали дежурния виновник за всички злини в отечеството Делян Пеевски го има, или не в общественото пространство, няма да промени и на йота факта, че по 3 пъти на ден без повторенията ще зяпате как Зейнеп от „Сълзи над Босфора“ страда за загубената си девственост, или Ихсан от „Гордата Аси“ оправдава плужешката си безхарактерност с властната си майка.

Сеирджийските риалитита с уродливи герои като „София ден и нощ“, „Съдебен спор“ и хилядите певчески надпревари за неудачни скопци, чиито имена ме мързи да изброявам, са просто без алтернатива в родния ефир. Няма дори един визионер, един талантлив екип от сценаристи, един амбициозен продуцент, който да разчупи безкрайния цикъл от Златки, Млатки, Благовци и Дендита и ако не да измисли нещо оригинално, то поне тарикатски да открадне нещо качествено за родния зрител.

Собствениците се менят, а турските сериали се въртят със зашеметяваща скорост в безкраен цикъл на оскотяване и затъпяване, тук-там прекъсвани от кратка, но обилно напоена с кръв реклама за дамски тампони или такава, подобаващо озвучена за поредния чудодеен продукт за омекотяване на изпражненията и лечение на запек. Не случайно още в средата на 50-те психолози наричат телевизията „кутия за идиоти“. Как иначе да определиш продукт, който има за цел да стимулира ненужни и вредни емоции, за да рекламира ненужни и вредни продукти? Алфред Хичкок й казва „усъвършенстван тостер“ – натискаш едно копче и винаги изскача едно и също нещо.

По тази причина искрено се опасявам, че влизането на Петер Келнер и неговата корпорация PPF на родния пазар може да има икономическо и геополитическо значение, но по адрес на медийното съдържание няма да усетим и най-лек полъх. Най-много като чех да ни завърти с намаление някое повторение на „Летящият Честмир“, ама и в това силно се съмнявам.